Стайков е първият екшънгерой от съвременен тип в родното кино. Режисьорите ни гледат модните в края на 80-те американски бойни филми и когато го виждат във Вчера не може да се отърве от образите на силовак. След като е боксьор във Вчера, веднага е взет за каратист, макар и глухоням, в друг класически филм – А сега накъде на Ангел Вълчанов, където миниатюрна роля, гарнирана със стриптийз има Дарина Павлова (все още Даринка Георгиева). Там той прави челни стойки и характерни движения на покрива на Народния театър под дъжд, което никак не е проста работа.
Любимата му роля обаче е на Фери в епичния, както го нарича, филм Без драскотина на Зако Хеския.

8 месеца тренира специално за продукцията. Може да се каже, че е първият човек у нас, който целенасочено се занимава с ММА. Защото точно това е основното занимание на неговия герой – реален боец от 30-те и 40-те години и единственият българин, победил самия Дан Колов. Ако беше излязъл днес, филмът щеше да бъде супер хит заради бойните сцени, които са доста натурални. Само че на ръба на нежната революция няма успех. „Епичните филми обикновено не са толкова гледани, именно това беше причината „Без драскотина” да не стане хит. Главният герой умира без драскотина и може би тази нотка на фантастика не допадна на зрителите”.

Стайков е горд, че не използва дубльор, въпреки че за да изиграе Фери или Ферещанов, както е името на истинския образ от историята, трябва да се справи като спортист на световно ниво, владеещ няколко бойни спорта.
 
Той разказва: „В Без драскотина и Вчера всички каскади съм изпълнявал съвсем сам. Във Вчера не беше толкова трудно, защото героите, които играехме, бяха близко до нас, а упражненията на лостовете съм ги научил в казармата. За Без драскотина подготовката беше осем месеца, четири от които беше много сериозна и тежка борба”.

Емиграцията му след 1989 г. е с цел да направи световна кариера. Само че в Лондон успехът му е спорадичен. Младият българин така и не съумява да направи големия пробив в шоубизнеса. Макар да отрича, именно негова история и образът му на автор на дребни сделки залягат като вдъхновение за сюжета на Мисия Лондон.

Книгата на Алек Попов, която има основната роля да осмее първата дама Антонина Стоянова, а покрай нея и новобогаташката парвенющина у нас, бе превърната и в страхотен филм, който би всички касови и зрителски рекорди за годините след ... Вчера. Георги Стайков прие да играе самия себе си в продукцията, обяснявайки, че не е крал патки от кралски парк. Появата му подсети режисьорите за него и той не спира да се снима в сериали и игрални филми – от Под прикритие до Тилт.

В годините между лондонското отчаяние и триумфалното българско завръщане на бял кон през последните 2 години, той живее в Скандинавия. Жени се за оперна певица. В родината на съпругата му, с която вече са разделени, прави доста роли. Една от тях отново е на спортист. Само че не силовак, а точно обратното. Смешно е да си го представим като фигурист.

Ала Стайков не отказва да се превъплъти в образа на кънкьор, заради който трябва да изучи из основи още една олимпийска дисциплина.
Каквото и да е направил до момента обаче, Георги никога не успява да постигне феноменалния си връх Вчера. Като често се случва, когато големият успех дойде на 20, този филм се оказва благословия и едновременно с това присъда за главните участници в нея. Не вярвате? Ще се убедите в следващите серии на вестникарската ни поредица.