-  Васко, къде ще празнувате 62-рия си рожден ден днес (3 септември)?

- Ще бъда в Турция. Никога досега не съм бил в страната - нито на почивка, нито на участия. Но много съм слушал за тази държава. Казаха ми, че имало хубави курорти. На съм канил никого - който дойде. Миналата година в Гърция ме изненадаха много хора. До вчера бях на работа и още нищо специално на съм организирал за рождения си ден. Планувам да остана около 7-6 дни в Турция. Това ще ми е почивката.

- Само в Турция ли ще е единствената ви ваканция тази година?

- Бях много пъти по нашето Черноморие, имах ангажименти. Но не мога да броя този престой като почивка. В Турция май се очертава да ми е единственият отдих. Там няма да пея, а и няма на кого - местните едва ли ме познават.

- Какви са ангажиментите ви след Турция?

- Ивайло ги знае като пътувания, но имам доста. Отсега доста хора се обаждат за Нова година. Но не съм решил още дали ща работя на 31 декември. Няколко години бях на площад "Батенберг". Сега обаче не мисля да съм на открито, не е много приятно навръх Нова година да работиш на живо на студа, направо ти спира дъхът. Лесно е на хората, които са на плейбек. При мен има и друго обстоятелство - на 1 януари имам имен ден. Преди години беше добре - на 14 януари. Сага пък е
точно след обилното напиване и хранене от 31 декември.

- Никога ли не сте пели на плейбек?

- Работил съм на плейбек задължително в немската и руската телевизия. Задължаваха ме, когато снимах предавания. Понякога се налага да дублирам отгоре върху записите това, което съм изпял преди време. Имам добър рефлекс и го мога. В никакъв случай дублирането не е по-лесно. Понякога дори е по-удобно да се пее на живо.

- Лошо нещо ли е плейбекът?

- С появата на диско музиката дойде и това нещо в световен план. Беше удобно за хората, които организират участия и концерти. Спестяваше им голяма част от парите, които се налагаше да се дават на екипите. И стана навик, защото е по-лесно за озвучаване.

Имал съм случаи да ме гледат накриво, когато съм заявявал, че ще пея на живо. Ако се уважават медиите и артистите, ще започнат да изискват. Ще се постигне съгласие с режисьорите за жив звук и респективно това ще бъде предавано и по телевизията. Много хора сега се презастраховат, предпочитат да работят на пълен плейбек. Той дава гаранция за някакво качество. Друг е проблемът за неможенето на дадени изпълнители.

 - Дразнят ли ви хората, които дотолкова са си повярвали колко са велики, че са забравили кои са?

 - Познавам хора, които ако не ги погледнат на улицата и не ги заговорят, страдат. Много се обичат и харесват. Нарцисизмът има рамки. Понякога човек може да стане много глупав в това свое собствено харесване. Има и хора, които не виждат реално какво могат, изграждат си изкуствена аура. Те рано или късно се сблъскват с действителността и стават смешни.

- На вас известността тежи ли ви?

- Не мога да кажа, че ми тежи. Тя е част от нашия занаят и мога единствено да благодаря на хората за обичта им. Преди няколко дни работих на открито близо 2 часа на 40 градуса. Но видях хората, които се радваха, и забравих за температурата и проблемите си. Публиката усеща, когато артистът не е естествен на сцената и не я уважава. Интуитивна е. Някои мои колеги пренебрегват публиката, особено когато са в провинцията. Това им изиграва лоша шега и музикалният им живот не е много дълъг.

- Приключихте ли вече с ремонта вкъщи?

- Зависи кой. Това е все едно да кажем дали е приключил ремонтът в държавата. Таман си мислиш, че си го приключил, и той започва отново. Ремонтите са изключителна занимавка за хора, които нямат какво да правят. Те могат цял живот да си ремонтират по нещо. Аз не съм приключил моя ремонт, дори не съм го и почнал. Нищо специално - сменям дограмата. Оказа се, че не е толкова просто и лесно. Мен по принцип ме няма много-много вкъщи.

Прибирам се за по 2-3 дни. Специалист съм по хотелите - знам във всеки град коя стая или апартамент са най-добри, информиран съм повече дори от самите администратори.