Щангистите като него обаче си докарват много повече, тъй като вземат допълнителни премии за всеки световен рескорд, а нащшите трошат стандарт след стандарт под вещото ръководство на Иван Абаджиев – Старшията. 2500 долара – несметно богатство за онова време, е бонусът за рекордьори, който дава режимът на Живков. Спортовете, в които не се регистрират върхови постижения се чувстват ощетени, но няма как! Онези, които обаче имат шанс за рекорди, са щастливи.

Неотдавна в интервю, посветено на титлата й в Сеул Таня Богомилова разказа, че била недоволна, че е първа. И не по друга причина – останала само на 4 стотни – буквално един косъм разстояние, от световния рекорд. Богомилова не споменава защо, но всичко е ясно. Компенсират я с допълнителните бонуси от отличието Спортист на годината, което тя печели между 10 олимпийски шампиони от Сеул през 1988 г. Това е една от годините, когато България излъчва не просто десетка на отличниците, а по 10 мъже и 10 жени в националната си класация.

Таня получава за титлата 2000 долара – по онова време 10 000 лева или малко състояние по черния курс, на който всички продават. С тях може да се купи малък апартамент в София. Плувкинята взема и Волга, която продава.

Друга от шампионките в Сеул – Ваня Гешева взема 3 медала – пълна колекция от злато, сребро и бронз, което значи 3 коли. Тя получава Волгата, а ладите за второто и третото си място разменя срещу равностойността им от 4300 долара – двустаен софийски апартамент.

Днес Ваня е шефка в МВР на доста от известните ни спортисти, които попадат в останалия още от соцвреме Център за бойна подготовка. Там са зачислени Ивет Лалова, Станка Златева, Радослав Великов, Петър Стойчев, Михаил Ганев, Серафим Бързаков, Мария Гроздева, Петя Неделчева, Тервел Пулев, Диян Георгиев.

Соцът в премиите остава актуален и след Голямата промяна през 1989 г. На игрите в Барселона, които са първият срив на България в спорта, дават на шампионите коли. Така двукратният победител в гребането Николай Бухалов следва да получи два автомобила „Рено”. Единият му служи вярно повече от 15 години. В най-бедното време на Жан Виденов – катастрофалната 1996 г., България изненадващо преминава към нова схема на премиране на спортистите. Те вземат по 60 000 лева за титла. На Олимпиадата на столетието в Атланта първенците ни са уникални шампиони като Стефка Костадинова и Валентин Йорданов.

Поради кризата на игрите в Нагано, където никой не очаква титла от Екатерина Дафовска, шампионката ни прибира само 40 000 лева от държавата. Слава Богу, бизнесмени й дават допълнителни премии. Подаряват й дори апартамент в София. А тя инвестира всичко в свой собствен хотел в родното й планинско градче Чепеларе.

Васил Иванов - Лучано като спортен министър е човекът, който заковава шампионската премия на кръглите 100 бона. Толкова са предвидени за шампионите ни в Атина през 2000 година. За сребро се дават 75 000 лв., за бронз – 50 000 лв. Поради спада в българския спорт награди от 25 до 3 бона получават и класираните от 4-о до 8-о място. Лучано мисли и за треньорите. Онези спецове, които са възпитали първенци и медалисти вземат 80% от техните премии. Подготвилите класирани от 4-о до 8-о място пък се разписват срещу 70 на сто от наградите на питомците си.

Резултатите не закъсняват. България взема невероятните от днешна гледна точка 12 медала. Това е предпоследната жътва на социалистическото поколение спортисти, чийто финал е на следващите игри в Пекин, а лебедовата песен се разиграва в Лондон.

Кой какви пари ще прибере от актуалната олимпиада – ще прочетете на slava.bg след малко.