Новини - Личо Стоунса: Лили изневеряваше на Янчо с мен

Личо Стоунса: Лили изневеряваше на Янчо с мен

30.07.2012 09:00 | Видян 13312 пъти | Гласували 1

Твърдиш, че никога не си удрял Лили Иванова, не си я докосвал дори...

Как ще посегна на Лили Иванова?! Тя беше омъжена за Янчо Таков и ако я бия, нали ще влезна в затвора?! Тя е две педи и половина, както се казва, крехка жена - как ще я удрям?! Никога не съм я удрял, мога да се закълна в Господ!

Хората, които ме познават отблизо, знаят това. Ние може да сме имали професионални скандали - примерно защо съм бил изпил една-две водки преди работа. Аз мога да изпия една-две водки, но свиря на китарата, без това да си проличи. И винаги сме имали успех. Мога да пия с някой приятел преди концерта, но това не означава, че съм го провалил.

С Лили се разделихме по други причини - тя беше омъжена на Янчо Таков. Реших да я напусна, за да не й развалям семейството. Оттогава нашите пътища не са се преплитали. Тя върви по своя, аз по моя.

След Лили направих моя група в Пловдив. Свирихме често във вариетето на Панаира. По онова време беше евтино и почти всяка вечер беше пълно. Спомням си, че за Великден от партийния дом ни задължаваха да свирим от 12 до 2 часа през нощта, само и само да не ходим на църква. За мене това беше светотатство, но какво да ги правиш. Комунистическа извратеност! След шоуто цялата тълпа от над 2000 човека тръгвахме по църквите и палехме свещи за Всевишния.

После бях поканен на работа в групата на Маргарита Хранова. Приех, тъй като досието ми беше насрано от всички страни

Милицията ми забраняваше да напускам България. Казах това на Маргарита, но тя и съпругът й Кико обещаха да оправят проблема. Заминахме на турне за СССР и след два месеца предстоеше заминаването за Швеция. Една сутрин Марги ми каза, че трябва да отидем до Главно управление на МВР - София.

Отидохме и след 15- минутен разпит от страна на ген. Нешев всичко беше оправено. Получих разрешение и паспорт за работа в чужбина.

Заминахме за Швеция и след два месеца се завърнахме. Винаги ще уважавам този велик жест от страна на Марги и Кико, тяхната приятелска подкрепа.

Две години след това бях поканен на работа от Стефан Димитров и Богдана Карадочева. Приех, тъй като положението в страната започна да става нетърпимо. По това време намалиха хонорарите двойно. От 35 лв. станаха на 18 лв. на вечер. Става дума за концерт, който трае час -час и половина.

А вечер в ресторантите свириш по три часа. Забраниха да се пее на западен език. Можеше само на руски и на български. А Богдана, както знаете, обича френски шансони.

И тъй като беше забранено да се пее на концерти, трябваше да работим по ресторанти, а аз в кръчми не пея. Така с Буба и Стефан заминахме да бачкаме в Скандинавия. Свирехме и пеехме до зори на някакъв ферибот. Много тежка беше задачата. След два месеца групата се завърна в България, а аз останах в Швеция 10 години.

Вярно ли е, че си бил в разбилия се самолет, в който е пътувала Паша Христова, и че след жестоката катастрофа си изпаднал в депресия и си почнал да пиеш?

Това е другата голяма лъжа, която написаха за мен. Лъжа! През 1969 г. свирих в Ансамбъла на строителни войски ГУСВ-София. Два месеца преди катастрофата, аз бях вече напуснал оркестъра, а на мое място те поканиха друг китарист от Русе, Дончо се казава. Той загина. Бог да го прости. А аз започнах работа в "Шест плюс едно" с ръководител Иван Пеев-бившия съпруг на Лили иванова. В групата ояха Борис Гуджунов и Маргарита Хранова.

Да, но си преживял друга, много по-жестока катастрофа, която те белязва за цял живот...

Преживял съм тежка катастрофа, но с автомобил. Блъсна ме една шведка, която нямаше книжка. Бях абсолютно трезвен. Връщах се от работа, когато тя ме връхлетя. Удари ме в десния крак, аз се преметнах от ударната вълна върху колата и си строших скулата. От тогава е и този грозен белег на лицето ми. Останах инвалид И досега куцам.

И си осъдил шведката за 10 хиляди долара обезщетение?

Да, можеше и за повече, но така се стекоха нещата. След катастрофата ме трудоустроиха в Швеция. Сега получавам 2300 лв. пенсия. През 1990 година обявих, че се пенсионирам, тъй като тази работа ме изморява. След катастрофата в Швеция ходих на рехабилитация, платена от техния профсъюз. Но те не могат да плащат повече от 6000 евро и то за два месеца.Аз се сближих директно с директорката на техния съюз. Казах им, че нямам никакво намерение повече да работя.

А в Швеция дали работиш или не работиш, ти плащат. Независимо в коя държава работиш в Скандинавия, шведите ти отчитат всичко. Аз мога да работя в тези държави, където си поискам, и те да ги признаят, когато покажа договорите. И ако аз примерно остана без бачкане, те ми плащат 80% от заплатата. Ако взимам 2000 евро на месец, те ми плащат, без да работя, 1600 евро. Така беше, така е и сега.

В Скандинавия по хотели ли живееше?

Е, как! Като отидеш там, ти дават собствена квартира. Бях там 10 години. В България гледах нещата как стоят по телевизията. За пръв път като се прибрах в България, стоях една седмица и не знаех къде се намирам. Върнах се. Тогава беше някакъв хаос - хората нямаха никакви пари. Стоях в Стокхолм още две години. Пак се върнах тук, пак същата : трагедия. Когато сините спечелиха, народът беше беден. Левът беше обезценен. Един лев беше станал 1000 лева.

И банките не заеха къде да си държат тези безценни хартийки, от тях имаше купища тогава. Казах си: държавата не е наред. Обаче аз си получавам пенсията във валута. Ще остана в България и точка!

продължи >>