С прискърбие прочетох, че правителството е отрязало напълно заслужената от Вас пенсия, която по моя преценка трябва да е поне 5 000 лева месечно. И за да не помислите, че със споменатата сума търся ирония, ще се закълна, че тази пенсия заслужават също така Йорданка Христова, приживе Емил Димитров и всеки артист, дал на България фрагменти от своята духовност , своето време, някои от тях и самите себе си. Защото изкуството създава но и погубва. То изглежда лесно, приятно и достъпно, само до момента, до който на съмняващият се не му се наложи сам да се заеме с него. В днешното си Открито писмо до Вас, скъпа Лили, искам да поразсъждаваме заедно относно необходимостта от този медиен шум. И защо Вие, която искате и получавате хонорари, високи колкото Емпайър стейт билдинг, не оповестите публично, че пенсия не Ви е необходима и с присъщата за звездите снизходителност и възвишеност, не откажете публично най-вероятно мизерната пенсия, която макар и специална, ще е отново недостойна и недостатъчна за онова, което сте дала на публиката и страната ни. Допускам, че една държавна пенсия си е чисто звание Народен артист, защото показва и доказва заслугите Ви, но аз ще си позволя да опонирам такова твърдение, ако го има. Защото много по-достойно и възпитателно за държавата ще изглежда ако от висотата на своята звездност и влияние се опълчите или креснете на тези опити да Ви принизят до обикновения пенсионер, дори и това да е „специален пенсионер”. Тогава силният Ви глас ще се чуе много по-ясно от всяко едно Камино , което сте изпяла и ще Ви осигури място в Пантеона на великите а не на капризните.

Откритото ми писмо иска да Ви обърне внимание и на поредицата от човешки и бизнес грешки , на които съм свидетел през последните години. В качеството си на признат PR на артисти, бизнесмени и политици, си позволявам да се изненадам от лекотата , с която се разпореждате с гласа си, за който имате претенции да е и национален капитал. Ако случайно не сте си го помислили от скромност, ще Ви кажа, скъпа Лили- Да, национален капитал е. И никак не Ви подхожда да го забранявате, да заклеймявате, да съскате и да го поставяте в консервената кутия на самочувствието си . Колкото и да е крив характер за Вас Митко Щерев, да е ужасен в очите Ви Асен Гаргов, да е противен в мислите Ви Борис Ангелов издател на „Слава”, те са дали на България не по-малко достойни продукти , а специално Борис Ангелов- достатъчно медийно внимание, което би трябвало да Ви зарадва, да Ви възхити, да Ви помогне дори да се отпуснете и да се усмихнете ехидно- Нека пишат, аз съм Лили Иванова. Как ще се почувствате, ако някой Ви забрани да се разхождате в градинката до Вас, да претендира за въздуха, който дишате, да Ви иска сметка защо имате този глас… Това е от Бог, Лили. А Вие сте Богиня, по някакъв начин.

Божествата не съдят, Божествата даряват любов . Едно поведение е Божие копие, Божие преповторение. Кеф ли Ви е, скъпа  да се разхождате по съдилищата или ако не физически Вие, да разхождате името си по съдебните зали, да издавате декрети за забрана, да си позволите унижението да занимавате нацията с личните си капризи. И като една уморена и тъжна жена да издавате присъди , да променяте съдби или да разваляте настроението на велики и достойни хора. Най-малкото, скъпа Лили, те са били част от обкръжението Ви, носили са Ви куфарите или са Ви носили слава. Така ли, впрочем, искате да Ви запомни поколението, което расте в момента- свадлива, разярена, но по младежко му – във впит чорапогащник, руси коси и много фотошоп? Ще използвам професионализма си и ще се опитам да Ви посъветвам, макар да знам, че непоискан съвет не се дава. Но тук има да се свърши национална работа и в нея Вие сте една от опорните греди. Затова и ангажимента да научите някои житейски необходимости навреме е така наложителен.

А съветът ми е приятелски и кратък. Скъпа Лили- и 165 години да живее човек, никога няма да надживее добрите си дела или пък…лошите. На мен ми пука как ще
Ви запомнят, защото съм си въобразявал, че се уча от  Вас и че съм искал да имам някои Ваши качества- издръжливост, талант, излъчване и дълголетие. Но напоследък се
изненадвам  дали не сте била за мен грешната читанка, защото корицата едно казва а страниците вътре- различно.

Отпуснете се , скъпа Лили, вземете отпуск на мислите си, на чувствата си и на обкръжението си. Защото обкръжението са мебелите, които трябва да се сменят понякога е, не толкова често колкото съпрузите, за да си осигурите комфорт, чистота на аурата и непредубеденост. И повярвайте ми- минете покрай някоя детска градина и  им занесете кошница плодове, отворете вратата на Консерваторията и си изберете трима стипендианти, на които да вдъхнете кураж, идете в дискотека и останете до сутринта, разходете се до Лондон за един дълъг уикенд… Така истински ще покажете че сте млада… и вечна. С вечността трудно се спори,  а да се наредите до Грета Гарбо , Марлене Дитрих и останалите, не трябва камшик, а усмивка.