Все повече водещи психиатрични специалисти по света застават категорично зад тезата, че на много от известните исторически личности са приписвани заболявания или проблеми, които всъщност те не са имали и това е създало изключително грешна представа за тези хора. 

Един от първите, който се опитва да постави конкретна диагноза на велики световни личности е италианският психиатър и криминолог Чезаре Ломброзо (1835-1909). В превърналата се в бестселър негова книга Гениалност и лудост той диагностицира известни личности на базата на пороците им - от пиянство до лудост. От една страна Ломброзо доказва, че гениите се отличават с нервозност и лудост, а от друга привежда редица примери, когато у доказани шизофреници и маняци са открити уникални творчески способности.

Известният руски психиатър и писател Михаил Иванович Буянов разбива пред Комсомолская правда част от митовете за величията, създадени от Ломброзо. Един от тези митове, които Буянов оспорва е теорията, че великият композитор Пьотър Илич Чайковски е бил хомосексуалист.

Буянов е роден в Москва през 1939 г. През 1962 г. завършва Московския медицински институт "Пирогов", след което и аспирантура по психиатрия. Между 1962 и 1964 г. е главен детски психиатър в Алтайския край, а между 1968 и 1988 г. е преподавател по детска психология и психотерапия в Централния институт за усъвършенстване на лекарите. От 1992 г. е начело на Московската психотерапевтична академия. От 1995 до 2001 г. е консултант към Държавната Дума на Руската федерация.

Автор на над 55 книги, преведени на повече от 20 езика

Грешката на Ломброзо

В книгата си Гениалност и лудост Чезаре Ломброзо стига до извода, че има пълно сходство в поведението на един полудяващ човек и това на гений, който се намира в творчески процес. Италианецът анализира поведението на Микеланджело, Гьоте, Хайне, Байрон, Наполеон, Нютон и много други. И изводите, които Ломброзо прави преди вече повече от 150 години се приемат в голяма част за истинни и днес.  

След като повече от половин век руският професор по психология Михаил Буянов изследва връзката между гениалността и душевните отклонения, той развенчава част от митовете, създадени от Ломброзо.

"В кариерата ми се е налагало да лекувам много известни личности - артисти, писатели, художници - коментира пред Комсомолская правда Буянов. - В процеса на общуването ми с тях, би трябвало да намирам потвърждения на тезите на Ломброзо, но това не стана. Консултирайки се и с мои колеги, сблъсквали се с ексцентричността на гениите, също не успях да открия такова потвърждение".

Според Буянов промените, които настъпват в последните години в развитието на психологията като наука, също сериозно помагат за развенчаването на теориите на Ломброзо, тъй като точността на диагностицирането зависи от нивото на развитието на медицината. През 1863 г., когато излиза труда на Ломброзо, който бил на едва 28 години по това време хората, които са се занимавали с психоанализа са знаели твърде малко, така че според Буянов, изводите на италианеца от наблюденията му са имали повече литературен, отколкото медицински характер.

Доктор Буянов е категоричен, че за цялата история на човешката цивилизация досега истински гениалните творчески личности са били общо около 100 000 човека, като само около 1000 от тях наистина са страдали от някакви психични разстройства. Така че основната част от тези гениални личности са били абсолютно здрави хора. Психическите заболявания сред уникалните личности пък се срещат само в пет или шест случая.

Освен това много от състоянията, които по времето на Ломброзо са се смятали за болестни, днес съвсем не се определят като такива или дори изобщо не съществуват.
Така например едно от най-разпространените заболявания през 19 век е бил невросифилис - вид поражение на мозъка и нервната система. Такава диагноза тогава поставяли на практика на всеки, при който откривали като симптоми рязка промяна в настроенията - от изблици на гняв към такива на бурна радост, водещи до тотална отпадналост на организма. 
 
С такива симптоми били диагностицирани Стендал, Хайне, Мопасан.
При настоящото развитие на медицината, при такива симптоми обаче едва ли някой би поставил подобна диагноза, а зад такова поведение може да се крие грипово заболяване, ангина или атеросклероза.

По времето на Ломброзо поставяли диагнози и изхождайки от професионалните занимания на пациента. Така например на всички творчески личности се приписвало, че са истерици. В последствие се оказало, че по-склонни към истерии са артистите в сравнение с писатели и скулптури, при които такава диагноза е поставяна три-четири пъти по-малко, като процентно съотношение.