За алкохолните проблеми на гениите

Друга болест, приписвана на практика на всички творчески личности е алкохолизма. Смята се, че гениите прибягвали до алкохола за да свалят емоционалното напрежение от себе си. Според Буянов обаче и това е само мит. Базирайки се на дългогодишните си лични наблюдения и на такива на свои колеги, той стига до изводи, че основната част от творците-алкохолици са писатели.

"На практика обаче от големите руски творци от алкохолизъм са страдали малцина - добавя психиатърът. - Есенин, Блок, Маяковски, Пастернак, Цветаева, Ахматова, Окуджава, Рождественски, Вознесенски и доста други обаче повече са "пили" в своите стихове и песни, отколкото в действителния живот".

Падал ли си е авторът на Лебедово езеро и Лешникотрошачката по мъже?

Най-сериозният мит около личността на гениалния композитор Пьотър Илич Чайковски е, че той бил хомосексуалист. Михаил Иванович Буянов обаче е категоричен, че подобно съждение е грандиозна неправда.

"Чайковски е бил безкрайно нещастен човек и през целия си живот е бил измъчван от чудовищен страх от смъртта - танатофобия - анализира психиатърът. - Освен това е бил тежък случай на хипохондрик (б.р. човек, който страда от прекалена ирационална загриженост за собственото здраве). Непрекъснато търсел в себе си симптомите на какви ли не болести и пороци. Дори често публично се наричал "Най-лошият човек на Земята". Както повечето невротици, за да удържа чудовищните си страхове той често посягал към чашката.

Когато бил на 37 години, по настояване на своя баща, Чайковски, който тогава вече бил професор в Московската консерватория, се жени за своя студентка - Антонина Милюкова. Тя обаче била истеричка и шизофреничка. След кратък брак Чайковски се развежда, а след раздялата с композитора Мюлокова прекарва до края на живота си - 21 години, в психиатрична клиника. На практика сексуалният живот интересувал Чайковски само във фантазията му, а всичките си реални сили хвърлял в творческа дейност.

Десетина години след като Чайковски умира от холера (1893 г), се появяват първите слухове, че е бил хомосексуален и сам е сложил край на живота си, самоубивайки се".
Михаил Буянов е убеден обаче, че самоубийство не е имало.

"Доста години се занимавах с този въпрос - разкрива той. - Оказа се, че както обикновено се случва в живота, в основата на всичко стоят жени. В консерваторията учили две сестри с фамилията Пурголд. И двете били безкрайно амбицирани да се омъжат за известни композитори. Без да подбират средства двете опитали да оплетат Мусоргски, Римски-Корсаков и Чайковски. По това време обаче, вече опарил се от брачните окови, Чайковски директно отказал на една от сестрите, след което веднага заминал на пътешествие.

Отхвърлената студентка решила да си отмъсти и пуснала слухове, че Пьотър Илич я отрязъл, защото бил гей. На практика обаче няма никакви конкретни свидетелства за това, че композиторът е имал обратни наклонности, въпреки че журналистите непрекъснато преследвали Чайковски и анализирали внимателно всяка негова стъпка и всичко около живота му било известно до най-малка подробност. Слуховете обаче продължавали. Като доказателства били представяни писма, които Чайковски писал до своя брат и в които разказвал за хомосексуалните си наклонности. Обаче така и никой не е потвърдил за съществуването на такива писма".

Освен това, като човек със сериозна страхова фобия, Чайковски непрекъснато посещавал различни психиатри. Сред лекарите, до чийто услуги прибягвал, бил и един от видните руски медици Иван Балинский, както и най-добрите по онова време френски специалисти, сред които и Теофил д`Аршамбо. Никой от светилата, работили с Чайковски обаче, не е отбелязвал, че композиторът е хомосексуалист.

Естествено е лекарите да са дискретни, когато става дума за проблемите на пациентите им, още повече, когато това е известна личност. Всеки от тези светила обаче има много ученици, на които непрекъснато разказва случаи от практиката си. Така че ако са имали съмнения, че Чайковски е хомосексуалист поне биха намекнали за такова нещо пред учениците си, отбелязва Михаил Буянов.