Епохата Христо Друмев в НДК приключи след повече от 20 години и ДВОРЕЦЪТ бе освободен от директора си. Правителството в пряка реч заговори за големи далавери при неговото управление. Според вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков имало многобройни обществени поръчки в разрез със закона.

20 години НДК е работило на практика извън правния мир. То не е било нито физическо, нито юридическо лице. България наистина е страна на невероятните невъзможности. Защото такова животно би трябвало да нЕма.

Да, ама не! Има!

НДК, съществувало 20 години под несъществуващата в закона формулировка “творческо-стопанско обединение” – нещо като нищо на света.

Не поръчките обаче са били ударът за милиони на Христо Друмев и неговата команда. Те са дребна работа на фона на неговата банкова дейност.

Специално разследване на Супер 19’ показа удивителни по размаха си дейности, които могат да служат като учебник за оправни ръководители.

През 1991 г. НДК получава покана да се включи в учредяването на нова банка. Идеята е тя да заработи с капитал от 200 милиона лева. Според замисъла в нея трябва да се включат няколко крупни държавни институции, които въртят много пари. Начело на образуванието е предвидено да стоят Българските пощи. Оттам идва и идеята банката да вземе името Пощенска. Учредена е на 2 април 1991 година.

Заради некоректност се налага капиталът да бъде само 50 милиона лева

Държавните директори обещават, но или не дават, или дават доста по-малко. Основателят на банката Владимир Владимиров – един от символите на българския финансов сектор, си спомня, че НДК трябвало да участва с апорт на сграда, защото творческо-стопанското обединение не притежавало толкова пари, колкото стрували процентите, които си било харесало в трезора.

Оказало се обаче, че НДК дори няма да запорира сградата. Просто я дало за дълго време под наем на банката, а когато акумулирало достатъчно средства, за да плати процента от наемите, вкарало средствата в мечтаните 17% от банката. Така излиза, че на практика НДК бартеросва дългосрочен наем срещу акционерно участие. Супер сделка в полза на двореца.

Още повече, че печалбата на практика е двойна. Защото за времето, през което се събират парите, процентът е записан и срещу него НДК си получава дивидентите. При дял с равностойност от 8,5 милиона лева, в онези бурни години на високи лихви става въпрос за милиони. Под ръководството на Владимир Владимиров Пощенска става синоним на отлично обслужване и надеждност и стига до Топ 5 на финансовите институции в страната, където се намира и до днес.

С времето капиталът на банката се вдига. Това води до намаляване на процента на НДК, което обаче не страда, понеже без инвестиция – с отдаването под наем на малката пристройка в основите на Проно-то (високия административен билдинг на ъгъла на бул. Витоша и Пенчо Славейков), в дългосрочен план получава не само добри ренти.Но и разполага с финансов ресурс да се поддържа, което струва по 30 000 лева на ден.

Избухва спор за акциите, когато държавата иска да си ги прибере

Правителството на Костов подготвя приватизация на големите банки и по тази причина нарежда на държавните фирми, които участват в кредитни институции да прехвърлят своите дялове на образуваната за целта Банкова консолидационна компания. По спомен на стария банкер, НДК не го прави.

Причината е споменатият вече особен и незаконен статут на Двореца като творческо-стопанско обединение. То не е подчинено на държавата, а на самото себе си. И по тази причина никой не може да му нареди да се съобразява със заповеди и нареждания. Дори да идват от самия Командир, както наричаха Иван Костов.

Когато се стига до продажбата на Пощенска банка през 1998 г. собственици стават Алико и Юробанк. Те изкупуват държавния дял. С вдигането на капитала

Акционерното участие на Двореца пада до 0,46%

В момента то е нулево, уточниха след специална проверка от пресцентъра на Юробанк И Еф Джи. Оттам потвърдиха историята, каквато я разказваме.