Ако търсите най-добрия сладолед в света, той се намира в центъра на едно италианско селце в Тоскана - Сан Джиминяно, буквално на главния му площад Цистерна. Gelateria Dondoli е удостоена със званието за най-добро джелато за 2024 г., както пише навсякъде около и в нея. По стените ще видите и безброй звезди от шоубизнеса, политиката и спорта, които са се щракнали за спомен там.

Опашката за сладоледчийницата почти се слива с намиращата се буквално на съседния ъгъл на неголемия площад нейна основна конкуренция. Това е Gelateria dell' Olmo, чиито изделия можете да опитате приятно седнали на масите на нейното ресторантче, където сервират доста хубав пъпеш с високо качествено прошуто - не ниво супер маркет като на повечето места, както и Буратина - слънчеви домати с типичното за комбиниране с тях сирене. И докато в нея хит е сладоледът Трюфел, в Dondoli в момента препоръчват своите специалитети, както сами ги наричат - хитовете на сезона.

На първо място е поставен опитания от нас Champelmo - сложното име подсказва, че вкусът е комбинация от шампанско и грейпфрут. Другият препоръчван от домакините вкус, който и ние опитахме е Limone IGP bio di Siracusa - органичен вкус с жълтия цитрус от Сицилия. Третият специалитет, на който акцентират сладоледчиите е Curva Fiesole, също органичен като предишните два - той е направенна база овче сирене и боровинки. Ние опитахме по-интересния сладолед Горгондзола с любимото синьо сирене. Фантастичен е. Mango Thai, в който освен мангото от заглавието има още вкус на кокос и ОРИЗ завършва Топ 4 на лансираните от домакините. Вместо него взехме прекрасно сорбето от капина. Пробвахме и нашия задължителен стандарт за качество на сладолед - феноменален в случая йогурт. И не пропуснахме най-впечатляващия от немалкото шоколадови вкусове.

Единственото недотам приятно в джелатерията е блъсканицата, която не секва. Човек се лъже, когато види вечната и неспирна опашка да намалява и почти да изчезне навън, ала вътре, колкото и малко да е помещението, се събират бая хора, докато ги обслужат 5-6 дами, не всички от които са твърде учтиви, особено онези от тях с дръпнати очи.

Другото предизвикателство е, ако си вземете повече от 1-2 вкуса - толкова са на цената на сладолед от значително по-ниска проба у нас, например 4 или максималните 5, да съумеете да ги изядете, без да се омажете под парещите лъчи на силното тосканско слънце. За тази цел мнозина обичат да приседната на сянка на каменните пейки под навеса на помещението, което е типично за площадите в този регион и ще намерите най-прочутото от тях до Синьорията в столицата на областта Флоренция. В Сан Джиминяно сянката се намира на малкия площад, съседен с централния, но който е главният храм на селото - Дуомо, който не достига ръста на околните средновековни кули - били са истински небостъргачи и като нищо някои от най-високите здания в света преди 7-8 века, когато са ги градили.

Изяли сладоледа си, можете да се върнете на централния площад и да се снимате като всички туристи на единствената забележителност на селото, като изключим сладоледа - Чешмата, която се намира в центъра и е дала името на градското сборище, застлано с плочи с формата на тухли, тъй като увенчава резервоар за вода. Ако се спуснете малко надолу и свърнете в тесен тунел вдясно, следвайки табелите - Панорамен пункт, ще се озовете на прекрасна тераса, която разкрива изключителен изглед към околните хълмове на Тоскана - туристическо клише и мечта още от времето на филма Открадната красота преди повече от 30 години, но все така прекрасно.

Мястото доста напомня подобна тераса покрай някогашните стени на селото, която има и във френския аналог на това селце - Сан Пол дьо Ванс. С тази разлика, че там са оставили отпечатъка и картините си - понеже не са могли да си плащат сметките за спане и ядене в местния хотел, дошли на гости на колегата си Шагал най-известните художници на края на 19-и и целия 20-и век.

Не искам да принизявам красотата на Тоскана - смятана за най-привлекателния по гледки регион в Италия, при положение, че тук е и нейната най-прекрасна част, но сравнението се нталага само по себе си, съвсем естествено.

Имате шанс, след като изядете сладоледа си, да тръгнете надолу по улицата на винарните и сувенирните магазини. Ще намерите бутилка от местното вино Кианти за 5-6 евро - пъти по-евтино от цената в България. Проблемът е, че мнозина в момента идват от София до Тоскана с прекия полет до Пиза, който е лоу-кост и предпочитат да спестяват пари, като вземат само ръчен багаж.

Ще видите покрай другите, и немалко магазини, изложили занаятчийски дрехи от лен в различни цветове. Цените им често са по-високи от на известните брандове и не е ясно доколко си заслужава да стъпите в туристическия капан.

Ако поемете от централния площад в обратната посока, надолу към портата на стария град, със сигурност ще ви направи впечатление Музеят на мъченията, срещу един от малкото хотели в селцето.

Досами крепостната стена спира автобусът, който го свързва веднъж на час с Поджибонси. Името, заедно с Париж, е записано на Gelateria Dondoli, от която започнахме нашето пътешествие в Сан Джиминяно. Споменатото по-горе название е на най-близкото градче, което дава и гарата си за туристите. Цената на автобуса е 2,90 евро, а пътят е 15-20 минути. От гарата, която е последната преди Сиена, ако идвате с бърз влак от Флоренция или Емполи - там се сменя, в случай, че базата ви е в Пиза, връзката до главните градове на Тоскана е на 20-30 минути. Влаковете са нови и с подробна информация на борда, което не може да се каже за положението в Поджибонси, където с много питане разбирате къде спира автобусът и откъде се вземат билетите за Сан Джиминяно.

Разбира се, по-лесният вариант е да пътувате с кола - има удобен и голям паркинг точно до крепостната стена на живописното селце - световната столица на сладоледа. На такси по тези краища и специално в тези две населени места, както и на Юбер, по-добре да не разчитате. ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов

Сан Джиминяно - София