От филмовата гилдия в Италия също Ви атакуваха за наградата. Казват, че по трима души гледали там филма в салоните...

След награждаването в гилдията реагираха доста остро. След като в началото на април обаче филмът излезе по кината в Италия, изведнъж приказките спряха и започнаха комплименти. Приемам първоначалната им реакция, защото сред тях преобладават про леви настроения. Както и в много страни по света, левицата е много по-чувствителна. Аз не съм нито от левицата, нито от десницата. Просто ме свързаха с Берлускони. Лошото бе, че истинският удар дойде най-неочаквано от другаде - от моята страна.

Какво имате предвид?

В Италия започна сериозна атака срещу мен, но мога да кажа, че нападките от България бяха тройно повече. Дори повечето хора в Италия ми казваха, че всъщност основните атаки срещу мен са тръгнали от България. Получи се някакъв канибализъм. Нямам обяснение откъде дойде. От това страшно много ме заболя. Дълго се чудех как да приема всичко - да се смея ли, да плача ли. Тогава минах през доста тежка криза. До онзи момент не съм имала такъв срив, след разбира се, онзи като малка по семейни причини, за който разказвам и във филма. Отчаях се. Казах си - край, повече няма да се върна в България. Тогава бях категорична. Но после осъзнах,че това не е България. Това са само определени журналисти, преса. В работата си аз винаги съм била борбена. Така че реших да си наложа и да изчакам хората да видят филма и те да кажат. Ето, открито разговарям с Вас тук. Чаках с нетърпение този момент, защото исках да кажа на всички Ви - не ме гонете. Дошла съм наистина за да давам, а не да взимам. Така че съм много доволна, че въпреки всичко успях да стигна с филма си до България. Смятам, че съм щастлив човек. Особено сега, когато имам възможност да представя филма си в родината ми.

Каква е истината за финансирането на филма, което се превърна в ябълката на раздора?

Навсякъде финансовата ситуация е сложна. Исках да се получи сериозна българо-италианска продукция в рамките на допустимото, разбира се. Истината е, че над 70% от финансирането на филма е с лични средства. 5% са български държавни пари - субсидия от Националния филмов център. Основният инвеститор са българския и италианският клон на Романтика Ентертайнмънт - 40% са български и 60% от Италия. Българските средства на практика са лични, внесени за българската част. Аз и двамата ми съдружници реално сме финансирали 95% от филма с частни средства. Общо в Италия с промоцията там филмът излезе около 4 300 000 евро. За българските стандарти може да изглеждат много пари, но не са. Колкото до РАИ - те откупиха тв-правата. Не участват във финансирането преди това.

Приятелите са Ви дали прякора "булдозер", "танк" заради силния характер, който сте си изградили. Това, че сте силна жена ли Ви помогна в тежките моменти?

Изградих силния си характер не от нулата, а от под нулата. Защото човек, който като малък изживява трудни моменти в семейството си, отслабва като характер, пречупва се много. И съм благодарна на Господ, че ми е дал приятели, които ми помогнаха много. Благодарение на това аз успях да формирам характера си. Всъщност съм много позитивен човек. Гледам - всяко зло за добро. Това е философията ми. Приемам всичко, което се случва от добрата страна. Честно казано, едва ли много хора биха оцелели на моето място при този натиск. Бях като на клада - чувстваш как те гори огъня. Нищо не можеш да направиш - филма не е готов, не е разпространен. Трябва да се свърши много работа по организацията на всичко. И през цялото това време бях подложена на атаки. За да нападнат министър най-напред нападнаха невинен човек - мене и още по-лошо - невинен филм - Сбогом, мамо.

В началото на април филмът тръгна в Италия. Скандалът оказа ли се лоша реклама?

Филмът бе планиран да стартира в 35 зали в Италия. След скандала обаче тръгна в 80 киносалона. За първи път български филм се разпространява в Италия така масирано. Вече е в цялата страна. Горда съм, че на 8 април, когато бе премиерата в Италия, на площада се говореше българска реч. Може би нападките донякъде се отразиха негативно. Филмът се харесва в Италия, но може би ако имаше по-позитивно отношение, вероятно успехът щеше да бъде по-сериозен. Аз се надявам хората наистина да четат между редовете. Да разберат, че всичко бе представено наистина прекалено крайно. А когато се стига до крайности, според мен, се получава обратна реакция. Направих един филм, който разказва за неща, които едва ли скоро ще видите на кино. В смисъл, че трудно някой би рискувал капитал с такъв тип филми, които не са касови продукции. Ситуацията е такава, че всеки иска силно печеливши продукции, а за социални проблеми не искат да се говори. Лошо е, защото след години няма да има алтернатива повече. Няма да има такива смислени и човешки филми, ако продължаваме да залагаме само на касовите продукции. Убедена съм, че хората имат огромна нужда от филми на човешка тематика, от тези истории. Продуцентите трябва да имат малко повече кураж да залагат на такива филми.