“...когато слушаш Замбужо има нещо по-дълбоко, нещо, което не се улавя на пръв поглед. Той е млад фадо изпълнител, който макар и обърнат към традицията, ни кара да се замислим за Жоао Жилберто и за всичко онова, което идва в бразилската музика с него.”, споделя за него великия бразилски певец Каетано Велозо и ни кара да се опитаме да разберем защо Антонио Замбужо не е просто традиционен фадо певец, а нещо повече, всъщност нещо различно..

Антонио Замбужо се ражда в Бежа през септември 1975 г. и разбира се, израства сред песните на този край на Португалия. Казват, че Алентежо е едно от най-красивите кътчета на страната, особено през пролетта, когато цъфтят дърветата и младият Антонио диша този въздух, пропит с канте алентежано, което се загнездва у него и се усеща в по-късно оформилия му се стил на пеене.

Първоначално той започва да свири на кларинет в местната консерватория “Байшо Алентежо”, но тъй като винаги е изпитвал любов към фадото и прочувствените песни на Амалия Родригеш, Мария Тереза де Нороня и Алфредо Марсенейро са били извор на неспирно вдъхновение за него, съвсем естествено печели локален фадо конкурс и заминава за Лисабон, където бива забелязан от знаменития китарист Марио Пачеко. Така Антонио Замбужо започва да пее в известния в квартала Алфама “Клуб до фадо”.

Много скоро след това той е избран от режисьора Фелипе ла Ферия за ролята на първия съпруг на Амалия Родригеш в едноимения мюзикъл, посветен на живота й. Последвалите турнета с трупата дават безценен опит на  младия Антонио, чиято роля го превръща в любимец на публиката.