Евродепутатът и архонт на Българската православна църква Слави Бинев говори за архетипа Тато на провеждащата се в момента конференция Европа гледа на изток в София.
Конференцията се организира от „Форум за нова политика”, по-известен като „Горбачов форум” и Фондация „Славяни”.

Бинев благодари на техни превъзходителства за предоставената му възможност, най-вече на организаторите проф. Захариев и Негово превъзходителство Михаил Горбачов, като най-много подчерта значението на Горбачов в световната политика тъй като, ако той не бе стартирал реформите в социалистическия блок нито преждеговорящият Петър Стоянов щеше да е президент, нито Бинев евродепутат.

Бинев стартира изказването си с уточнението, че ще разгледа по-песимистично дори цинично проблема с Балканите, но именно това е идеята на конференциите – да се чуят и различните мнения или както добави Бинев „Ако всички мислим еднакво никой не мисли достатъчно”  и стартира своето изказване.

- Михаил Сергеевич Горбачов е също Архонт

Текст на речта:

„Балканизация на Европа или европеизация на Балканите

С членството на България, Румъния и Гърция в ЕС отговорът изглежда очевиден. Балканите се европеизират и ние още дълго време ще страдаме и ще се забавляваме с интерпретациите на този факт. Но нека не забравяме, че Балканите все още са място, където най-добре се смее не този, който се смее последен, а този който стреля пръв.

Не е случайно, че точно с тези три държави- членки – Гърция, Румъния и България, ЕС има най-сериозни проблеми в момента. И бих казал проблемите изобщо не са икономически – в крайна сметка общият пазар на тези три държави е около 40 млн. души и регулирането на икономическите процеси в него не би следвало да са изключителна и непосилна задача за Старата Госпожа. Не тя има проблем с менталния сблъсък, с нещо, което хем е по-древно и  по-близко до днешната европейска цивилизация – християнския свят на Гърция, България и Румъния, хем все още е в духовната и  нравствена територия на обобщеното европейско понятие Ориент.  Католическата представа за държава и протестантския прагматизъм тепърва ще се удрят челно в православните битови стереотипи. Те най-добре са изразени в изразът на Достоевски, който описвайки едни селянин, казва за него:

„Той беше от онези хора, за които не си сигурен – в манастир ли ще влязат, или селото ще запалят”
Корените на балканската странност

Специално за България и Румъния, а отчасти и за Гърция те се крият във факта, че  почти без изключение, модернизацията на населението след втората половина на 19 век е протичала насилствено, разрушавайки патриархалния бит, неследвайки естествените миграционни процеси от малките родови и селски общности към големите индустриални градове. Казано простичко – строителите и на социализма, и на капитализма, са селяни, останали без земя, без корени, и в невъзможност да живеят живота, с който са свикнали. Специално на балканите, хората които биха могли да си направят снимка с лачените обувки на прадядо си са доста малко. И не защото не са ги запазили, а защото просто дядовците им са нямали никакви обувки. Не само лачени.

Наложеният със сила за 45 години комунистически морал отроди българи и румънци от устоите на патриархалното общество, заменяйки представите им за добро и зло с една доста книжна и манипулативна обществена философия, изкривила до неузнаваемост социалистическите идеи. Когато пък, от своя страна, тази ценностна и обществена система рухна, обитателите на днешните Балкани останаха върху руините на няколко етики – християнската, дребнобуржоазната от първоначалните години на обществена модернизация в периода  1880-1940, и комунистическата от края на 40-те до края на 80-те години.

И в България и Румъния практически съпротива срещу комунизма нямаше, колкото и да им се иска на много хора днес това да не е било така. До такава степен нямаше, че румънците трябваше да си измислят тяхната 3 дневна телевизионна революция, завършила с екзекуцията на Чаушеско, в която да покажат на света, че героично се сражават срещу невидимата секуритате.

Нямаше съпротива, защото разрушеното патриархално общество се нуждаеше от баща- господар начело на държавата. Няма никакво значение – Тодор Живков или Николае Чаушеско. А като гледаме днешният избор на българите за министър-председател, очевидно още харесва и се нуждае от Баща- господар. Ръката, която храни и наказва, но най-вече освобождава от необходимостта сам да мислиш и сам да носиш отговорност за постъпките и живота си. Не случайно в българския език се среща думата ръководя. Т.е. водя за ръка – това е патриархалната, славянска представа за народа като колективен идиот, колективен нищ, неспособен да се справя сам, който трябва да бъде ръководен, воден именно  за ръка.