Да наречем този архетип ТАТО

Може ли архетипът Тато да бъде заменен с ЕС. Може и първоначалните опити са точно в тази посока.  Европейците нас ще ни оправят, казваха до скоро , а и продължават да го казват българите, имайки удобната представа в главата си, че ЕС ще е новият Тато, който ще нахрани гладните, ще утеши унизените и оскърбените, ще въздаде правда, наказвайки лошите. И когато това не се случи, когато те не откриха в лицето на Ферхойген, Барозу или Пьотеринг преди години новият Тато, избраха си друг – местен  тато, комуто прехвърлиха отново отговорността за собствения си живот. Бойко Борисов.

Нека кажем откровено, защото това ще е най-големият проблем пред духовната и ментална интеграция на България в ЕС – комунизмът бе пуснал дълбоки корени в България, защото пасваше на манталитета на българите.  Свободният човек е съзнателно свободен да носи отговорността за случването на собствения му живот, несвободният човек е петимен, горещо желае да отстъпи тази отговорност другиму. Робът не желае свобода, той иска да има покрив на главата, храна в устата и – ако може – свой роб. Това третото и в България, и в Румъния често се проявява чрез мощен антисистемен вот, породен от силното желание за изгавряне с елита, за наказване на различните, за – извинете ме за израза – желание да го начукаме на богатите, на управляващите, на комунистите, на турците, на циганите, на интелигентните, на тези от другия отбор, на сините, червените и пембените. И днес всяко действие на управляващите насочено срещу някой представител на елита се приема с такива акламации в България, че сериозните хора започват да се замислят дали не живеят вече в хунта. Не – не живеят в хунта, но радостта от наказанието на овластения или богатия е детинската патриархална радост на селянина, който е чул че господарят, агрономът, или партийния секретар е паднал – съответно от коня, трактора или мотора с кош. Голяма радост…

След като ЕС не можа да влезе в ролята на Тато и да изземе тези функции, то европейците като овъзмездителен символ и символ на оправянето на Балканите ни стават все по-малко интересни. Голяма част от българите май повече харесват Путин, защото откриват в него чертите на Тато, както ги откриха у Бойко Борисов през 2009-,  както горещо желаеха да ги открият у Симеон Сакскобургготски през 2001-а година и у Костов през 1997-а.

Искам да открия този панел с покана за размишление в три посоки, когато говорим за Европеизация на Балканите:

- Насилствената модернизация на обществото през последните 2 века, осъществявана най-често с привнесени готови модели, несъобразени с местния бит и нравственост;

- Патерналистичната представа за политиката – не случайно и в Гърция, и в Румъния и България освен партокрация често наблюдаваме и чертите на геронтокрацията – старците- мъдреци, които управляват от позицията на бащата- господар, на най-старият жив член на племето, който поради старостта си е почти божествен – на границата с Танатоса, загърбил Ероса.

- Нагласата на Балканите да имат пасивна позиция по отношение на ставащото. Те все чакат Руснаците да минат Дунава, великите сили да се разберат някъде за това какво ще става, някой да дойде и да ги оправи. Обикновено когато имаш нагласата някой да дойде да те оправи, той най-често идва и го прави. До колко Европа днес се покрива с образа на оправяча, който ще оправи Балканите? Ето въпросът. „
 
След речта Бинев получи поздравления от почти всички присъстващи в залата, като самият Горбачов каза, „Слави, ти си юнак!”. На въпроса на Бинев дали бившия лидер на СССР е харесал речта му, Горбачов отвърна, че не е важно дали му е харесала или не, а „по-важното е, че ти имаше куража да я направиш!”  В отговор на думите на Горбачов Бинев каза, „Ваше Превъзходителство,  няма нищо по-красиво от истината , дори когато тя е отвратителна.”