Критиката за филма

“Обърната елха” на Иван Черкелов и Васил Живков (награда за мъжка роля и за операторско майсторство) беше най-одумваният филм (на фестивала “Златната роза” във Варна), защото естетическото (и не само!) предизвикателство там беше най-силно. Той е едно предложение за съпреживяване – на онова, което в шестте новели авторите наблюдават. Някои гледат и виждат (всеки своето си), други предпочитат да си затворят очите още на шокиращата (но за кого?) сцена с клането на телето. Нееднородна смес от спокойно съзерцание (при ромите и хорото) и разказване на притчи (при Дървения ангел и Сократ), между битова достоверност и иносказателност, между мъдрост и проповед. Ръбато чаровната Слава Дойчева, засмукващо мрачният Красимир Доков, запомнящите се натуршчици са вплетени в космична мозайка, в която елементи са още животни, предмети, возила и всякакви значещи образи. Мощен и дълбок филм, който ме кара да се чувствам като “трева в бездната”.

Петя Александрова, сп. „Лик”, октомври 2006

Световната премиера на “Обърната елха” е показателна за онова, което МФФ Карлови Вари прави най-добре: едно истинско откритие, което зрителите едва ли щяха да имат възможност да преживеят другаде – при това, събитието насочва вниманието към развитието на киното в една новопоявила се на хоризонта част от Европа.

Този епизодичен разказ, който пристига в готов вид направо от монтажната, представя шест отделни истории от съвременния живот в селска и градска България.
МФФ Карлови Вари си поставя за цел да открива и поощрява такива интересни произведения, като политиката на фестивала е да включва само по един филм от отделните страни в официалната конкурсна програма за “Кристален глобус”.

“Обърната елха”, открит на София Филм Фест, където се показват и недовършени филми,  е показателен за ползата от качественото разузнаване. Този пленителен съвместен проект между България и Германия е финансиран с помощта на ко-продуцента Йенс Кьорнер, който работи в тясно сътрудничество с уважаваната българска продуцентка Росица Вълканова от Клас Филм.

Кьорнер се среща със сценарния и режисьорски екип на Иван Черкелов и Васил Живков (двамата са едновременно автори на филма като сценаристи и режисьори) чрез общия колега, талантливия оператор Рали Ралчев. Богатите цветове, светлината, движението и атмосферата, уловени от Ралчев, заснел и “Луна Папа” представляват съществена част от въздействието на “Елхата”. И наистина, мнозина от зрителите ще бъдат приятно изненадани от визуалното качество на един филм от страна, която все още полага огромни усилия, за да развива икономиката си.

Уил Тизард, официалния дневник на 41-ия МФФ „Карлови Вари”

„Обърната елха” е с общочовешко, космическо послание, именно защото същността му извира от недрата на българското. Така че, ако не ни достигне ще е тъжно, но пак ще си бъде голям филм, а ако ние не вникнем в него ще е нелепо, защото ще сме си останали същите малки хорица.
Марияна Христова, cult.bg, ноември 2006

Филмът е пълен с атмосфера, много музика и великолепен усет за детайла. Не всеки детайл е с ясен смисъл, но именно зрителят ги запълва със собствен смисъл и по този начин той ства съавтор на историята.
Свободната конструкция и атмосферата на историите разкриват българския народ и страната от много страни – млади и стари, богати и бедни, цигани и българи, щастливи и огорчени, озлобени и примирени.
Идеята на филма е амбициозна и същевременно проста. Амбициозна, защото филмът като че ли отразява всички емоции и въпроси на живота. Проста, защото филмът само наднича за кратко в живота на обикновените хора.