Дългоочакваната премиера на първата серия от документалната поредица “Месопотамия – следи в пясъка” се състоя при огромен интерес този уикенд в гранд хотел „Абир“ във Велинград. Режисьорът Стилиян Иванов, продуцентът Деян Неделчев и екипът благодариха от сърце, на всички гости и журналисти, които ги уважиха.

Добри думи на пресконференцията казаха и специалните гости - Радион Попов - извънреден и пълномощен посланика в Кралство саудитска Арабия, Силвия Михайлова, представител на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, Махамад Нажар - президент на Нажар травъл и дипломати от посолството на Арабска република Сирия у нас.
За да запази стила си и в този документален филм Стилиян Иванов включи не само кадри „от мястото на събитието“, но и игрални сцени. Като актьори се изявяват писателката Людмила Филипова и фотографът на TVart Симоен Сълов, които се справиха повече от добре със задачите си.

Текстът зад кадър пък е задочен диалог между писар живял преди 5 000 години в земите на древна Месопотамия и съвременна изследователка. В една от старите зали на библиотеката на софийския университет героинята във филма попада на почти разпаднала се книга и глинени плочки, които съдържат непознати за нея симвили и рисунки. Интересът й към тях се засилва, когато разбира, че това са писания, в които се съдържат послания към човечеството  от времето на шумерите и акадците. Екранният разказ започва от третото хилядолетие преди Христа, превръщайки десетки научни теории и приказни истории в документален филм.
Внушителна и величествена е и музиката в лентата. Авторът й, младият композиторът Георги Стрезов се трудил три месеца над нотите. Той изпипал всеки музикален детайл по картините от филма.

„Месопотамия – следи в пясъка“ е разказ за боговете и вярата, за любовта и секса, за търговията и дипломацията на древния свят. Филмът е резултат на едно дълго пътуване подкрепено от Нажар травъл и Мото Пфое - 20 000 км., 3 000 музейни експоната,  30 археологични обекта... заснети от оператора Мирослав Евдосиев. Самият Миро сподели, че толкова много е искал да остане в Сирия, че тайничко се е надявал, когато са ги спрели за два часа на границата, въобще да не ги пуснат да си тръгнат. “Това всъщност е и най-комичното ни преживяване в Сирия, макар че тогава доста се уплашихме”, споделя Стилиян Иванов. На сирийско-турската граница спират целия екип, защото граничарите решават, че сувенирите, закупени в музея не са просто сувенири, а истински антични камъни, които българите искат “да отвлекат” в родината си. След двучасови разправии за щастие на снимачния екип се появил шефът им, погледнал камъка и с досада го хвърлил по масата: “не ме занимавайте, това е сувенир”, отсякъл той и българите благополучно минали границата.

Особен интерес във филма представляват и разкритията за: истинския образ на богинята Ищар – жена-богиня покровителка на войната и секса, но не и на майчинството; за първообраза на библейския Бог – роден в пантеона на Месопотамия 2 000 години преди да го опише Стария завет; за човешките жертвоприношения – средство, с което хората общували с боговете в продължение на хиляди години; за живия и до днес език на Христос – ще чуете думите, с които божия син е проповядвал Словото; за най-старата азбука в човешката история...

А началото и края на лентата са за създаването на писмеността – постижение не толкова на ръцете, колкото на ума, средство за предаване на мисли не само на километри разстояние, но и на години дистанция!

До края на март филмът ще бъде представен в София, а през април – във Варна. През месец май първата част от документалната поредица ще бъде издадена и на DVD.
 
Филмът е резлизиран със съдействието на посолството на Арабска република Сирия у нас.