За мен е чест да съм част от международното жури, което определя националните награди за театър на Македония. Приех тази покана, за да мога да усетя нерва на театъра днес и да разбера какви теми вълнуват и изследват режисьорите и актьорите през езика на театъра. Гледах спектакли в различна естетика, но сътворени от талантливи актьори, режисьори, художници и композитори.

Според мен идеята журито “да е от страна”, както казват македонците е тема, която следва да дискутираме в българската театрална ситуация, защото мисля, че е добра.

Бих искала да кажа, че имам биография, свързана с този фестивал, но и не само с него. Още с първата моя постановка тук моят спектакъл беше отличен с голямата награда за най-добър спектакъл и наградата за режисура. Съвсем скоро разбрах, че макар и с 59 годишна история аз съм първата жена режисьор, която е получила награда за режисура. Награждават режисьор от България, което за мен означава, че няма преразсъдъци и предубеждения между артистите.

Още с моя дипломен спектакъл “Хамлет” бях в селекцията на най-големия им международен фестивал - МОТ.. Фестивал с дългогодишна история, на който са канени режисьори като Еуженио Барба, Йежи Гротовски, Питър Брук Ян Фабр и много други. МОТ освен, че направи една “колекция” на моите шекспирови спектакли, ме покани и ми повери да бъда селекционер на този международен фестивал. Български режисьор да бъде селекционер на техния международен фестивал…

Поставяла съм спектакли в най-големите театри на Македония и съм работила с актьори от няколко поколения.

Талантливи и отдадени на репетиционния процес до степен, която не може да се разкаже просто като възторг от играта, нито просто и само като доверие в партьорството, което имам с всеки от актьорите, с които съм репетирала. Винаги съм се изненадвала от това, когато са ме търсили поети и романисти, художници и музиканти, за да ми говорят за впечатленията си от моята театрална лексика. Да не говорим за оперативната критика и за изключителните анализи на моите спектакли. Например няма да забравя Гоце Смилевски, който има европейската награда за литература, на моя премиера ми каза, че спектакълът “Франкенщайн” му дава усещане за левитация през театралното. Прочетох негови роман “Сестрата на Зигмунд Фройд” преди да бъде преведен. Знам наизуст някои македонски поети. За мен Македония са актьорите, с които съм работила и артистите и интелектуалците, които познавам.

Защо пиша днес всичко това, когато ми предстои да отпътувам за България? Защото мисля, че културата и културните връзки строят мостове, които предхождат работата на политиците и дипломатите.

Това доверие и радост, с които за сетен път бях обградена на фестивала за националните награди

и с това дето големи артисти и интелектуалци ми казват, че съм “оставила трага во театорот и во уметността”, ми дава усещане, че Македония ме приема по свой начин за посланик на българската култура.

Снощи беше официалната церемония за националните награди за театър във всички категории. Като председател на комисията връчих някои награди, но и трябваше да напиша експликация за специалната награда, която присъдихме като извънредна.

Беше истински празник за мен да съм част от най-голямото театрално събитие на Македония сред всички тези талантливи хора.

Лилия Абаджиева