Двата пола имат по същество еднакви Е - комплекси – Едипов и на Електра, които най-често са породени от отношението на родителите. Много често те са в основата на редица проблеми като склонността към изневери и поведение на жертва, а днешният ни лайфхак е посветен на правилната реакция на тях.

Ако някой е вижлив с всички, когато сте в компания, а насаме се държи групо, значи си мисли, че може да си позволи да го прави и, освен това, има лесен за диагностициране психически проблем.

Принципно според психолозите, когато се появи подобно отношение, то е знак, даже аларма за предстоящ край на отношенията, или иначе казано – за бягство от страна на потърпевшия.

Специалистите не препоръчват нито да поставяме човека на място, нито да се опитваме да променяме, нито да му обясняваме къде бърка, защото няма да бъдем чути и дори да бъдем – неговата реакция ще бъде да се прави на неразбрал.

Ако го прави възпитано, просто се отстранете. Не реагирайте. Поставете обаче спешно граници, за да посочите недоволството си от подобно поведение.

Ако агресира, можете да бъдете ясни и категорични, даже твърди, с ясното съзнание, че каквото и да кажете и да направите, нито вината е ваша, нито трябва да се обяснявате, нито пък агресията говори нещо лошо за вас – говори само за агресора.

В случай, че човекът ви е много близък и имате желание защо се държи по този начин, като – разбира се – не го питайте, а просто знайте: плод е на незрялост, на инфантилност, на пострадало в миналото дете, независимо на колко години и с какъв житейски опит е в момента.

Много често това е следствие на ревност – чувствена или професионална, която пък се е загнездила в душата на този човек поради идеализиране или отричане на родител.

При мъжете комплексът на идеализация е Едипов, а за жените го психолозите го наричат Комплекс на Електра.

Причините за възникването му във всеки случай се коренят в желанието за КОНТРОЛ, независимо дали заради прекалена близост или за недостатъчно внимание от страна на родителя.

Сътоветно, това поражда нужда от компенсация, която често води до агресия чрез изневяра – духовна или физическа. Или и двете.

Лайфхакът на психолозите е: НЕ ПРИЕМАЙТЕ ИЗНЕВЯРАТА КАТО ПОВОД ЗА ВАША ПОВИШЕНА САМООЦЕНКА ОТ ТИПА „ИМАМ ТОВА, КОЕТО ВСИЧКИ ЖЕЛАЯТ”.

Това е грешка, която води до постоянно търпение/оправдание на постъпките на другия. Търпящите най-често развиват и то трайно психологически проблеми, водещи до зависимости – алкохол, наркотици, хазарт, социални мрежи...В много случаи – и до психологически, които се превръщат и във ФИЗИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. Т.нар. „болка отляво” не е просто поезия, а си е реалност. И то много опасна за здравето: психическо и телесно.

Понеже за много жени, пък и не само, търпението се оправдава с финансова обезпеченост, психолозите съветват тези жертви на агресия чрез изневяра да не представят желаното за действително и да се оттеглят от връзката, за да спасят себе си.

ПРИЕМАТ СЕ ДО 2 ИЗНЕВЕРИ – ПРАВИЛОТО 3 ЗА ЩАСТИЕ.

Това е лайфхакът на психолозите за най-търпеливите. Всякакви идеи за превъзпитание са абсолютно излишни, категорични са учените, ако след 2 покаяния, другият човек за трети път подведе.

ИЗНЕВЕРЯВАЩИТЕ СА ВОДЕНИ ОТ НЕДОСТИГ НА ВНИМАНИЕ, КУЛТИВИРАН У ТЯХ ОЩЕ ОТ ДЕЦА, ИЛИ ОТ ЛИПСА НА ПРИЗНАНИЕ – НАЙ-ЧЕСТО ПРОФЕСИОНАЛНО/ФИНАНСОВО.

Това е обяснението, което трябва да имаме за тях, без – разбира се – да жертваме собствения и на близките си живот, за да се заемем с невъзможната мисия да ги спасяваме чрез превъзпитание или други форми на невъзможен контрол. Така само ще накажем себе си, смятат специалистите.

НЕДОВЕРИЕТО НА СВЕКЪРВАТА/ТЪЩАТА КЪМ ЗЕТА/СНАХАТА Е ПРИЗНАНИЕ ЗА ВЪТРЕШНОТО УСЕЩАНЕ, ЧЕ СА БИЛИ ЛОШИ МАЙКИ, ИГНОРИРАЩИ ИЛИ НЕПОКАЗАЛИ ДОСТАТЪЧНО ОБИЧ И ВНИМАНИЕ НА ДЕЦАТА СИ.

Това засега не е формулирано като комплекс, нито пък е повод да оправдаваме както майките, така и техните деца за последващото им поведение.

Не ни пречи да ги разбираме, но трябва да се спасяваме от тях.

Борис Ангелов