Малайзия – истинската Азия, е дългогодишният туристически слоган на страната и един от най-добре измислените в света за всички времена. И наистина – и хората, и всичко останало (от джамиите, плаващи и стационарни, до небостъргачите – не само кулите Петронас, но и безчет още, и от плажовете до пазарите и мегамоловете, от морските дарове до екзотичните плодове) тук сякаш събира на едно място всичко добро и от Близкия, и от Далечния Изток.

На фона на супер красив природен пейзаж, особено в частта на остров Борнео, който Малайзия си дели с Бруней и Индонезия.

Първото, което тази страна внушава е спокойствие.

ВИЖТЕ НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК

Спокойствие в поведението на хората, в сигурността по улиците, хотелите и домовете, в хубавите пътища, в избора и качеството на храната, в архитектурата, даже в движението, в което доминират двете марки коли местно производство, вдъхновено от Мицубиши, но с китайски инвеститор. Малки са, но пък чисто нови струват само 10000 долара – 18000 лв. всяка. И всеки работещ местен човек може да си ги позволи.

Част от спокойствието се дължи и на факта, че администрацията тук работи 7 от 7 дни. В почивния има голяма сграда във всеки важен град,, в която не спират да приемат и да издават документи всички ведомства, събрани на едно място – както се казва „на едно гише”.

Откъде идва идеята за спокойствието също разбрахме:

Във всяко малайско традиционно село най-важната къща е тази, в която се съхранява общо оризът – основната храна по тези краища отколе, та и до днес, когато ги има всички ресторантски световни вериги.

А над храната бди вързан човешки череп, или няколко, ама съвсем истински. Според местните те пазят запасите и носят късмет. И носят спокойствието. Плашат гаргите и враговете. Носят мир на стопаните.

Спомен от не чак толкова отдавнашното време, когато тук са причинявали големи мъки на враговете си, а тук-таме по джунглите и не само на Борнео са ги и похапвали, макар днес да се твърди, че човекоядци може да са били някои от японските окупатори, когато американците и местните партизани започнали да ги отблъскват от островите към края на Втората световна война. И то помежду си.

Нека не забравяме, че това са именно местата, от които тръгва Тигърът на седемте морета. Да, същия онзи познат от филмите в детството на днешните 40-и повече-годишни Сандокан. Който всъщност оригинабно е СандАкан по името на важен град в Малайзия в същата тази провинция Сабах или Утро на Борнео.

Истина ли е, че малайските залези, особено от споменатия многократно вече остров на Тигъра на седемте морета са най-красиви на планетата?

Прекрасни са, но не повече, отколкото на остров Флорес в съседна Индонезия например!

Откритие на наследниците на СандАкан се оказва и батутът. Насред старите селски къщи от бамбук в центъра на холовите им помещения са разположени батути от гъвкавото дърво Тапиока, върху които са сложени бамбукови площадки, движещи се при нарочно натежаване или подскок.

ВИЖ ВИДЕО ТУК

Хората тук обаче не скачат по един като нас – западните индивидуалисти. Правят ансамблови съчетания. Разполагат се във вид на 4- или 5-оъгълник, като намират общ ритъм, който – ако липсва – изпопадат върху дървесата. И боли. Добър урок за отборна игра, който получават още като деца.

А децата всъщност, както личи и на снимката, са голямото богатство за тази малонаселена – по източноазиатските мерки – страна.

Борис Ангелов

Малайзия - София