На 29 юли 1983 г. в Мексико света напуска испанският режисьор Луис Бунюел - един от водещите кинорежисьори в света, като продължава да работи почти до смъртта си. Роден на 22 февруари 1900 г. в заможно испанско семейство, той учи в Мадридския университет, където става близък приятел с връстниците си - поета Федерико Гарсия Лорка и художника Салвадор Дали. Активен участник е в кръга на сюрреалистите в Париж и прави първите си авангардистки филми в междувоенния период. Творчеството на Бунюел обхваща широк кръг от жанрове - експериментален филм, документалистика, мелодрама, сатира, мюзикъл, еротика, комедия, романтичен и фантастика, историческа драма, криминален и приключенски филм и уестърн, като сред най-известните му филми са "Андалуското куче" и "Златният век". В понеделник се навършиха 41 години от смъртта на Луис Бунюел, а ние го почитаме с вечните му мисли и цитати.

"Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й вярвам."

"Независимо от отвращението ми към пресата, с удоволствие бих излизал от гроба си на всеки десет години и бих си купувал няколко вестника."

"Ненавиждам рекламата и се старая да я избягвам по всякакъв начин, макар че нашето общество е изградено върху рекламата."

"Харесвам усамотението, но при условие, че приятелите ми идват от време на време да поговорим за това-онова."

"Ненавиждам тълпата. Наричам "тълпа" всяко сборище, в което има повече от шест човека."

"Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството."

"Времето не променя нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват."

"Възрастта е нещо, което няма значение, освен ако не сте... сирене."

"За да се достигне красотата, винаги са необходими три условия: надежда, борба и обладаване."

"Ако в тази минута някой ми докаже, че Бог, в цялото негово сияние, съществува, това не би променило нито един аспект от моето поведение."