Носел страховете от бедността заради баща си, който инсценирал самоубийство поради бедност

Няма човек под слънцето, за когото Луи дьо Фунес да не е любим актьор и всеки път, когато споменем за него, името му да не предизвиква позитивно настроение и усмивка. За мнозина ще е озадачаващо да научат, че истинският човек зад екрана имал толкова труден характер, че много често огорчавал хората, опознали го по-отблизо.

Възможно ли е този велик комик да е бил истински деспот, маниак и темерут в живота?

Истинското му име е дълго като влакова композиция - Louis Germain David de Funès de Galarza - Луи Жермен Давид дьо Фюнес дьо Галарза. Роден е в в семейството на обедняващи испански аристократи. Баща му бил юрист, но не печелел много. Луи е роден на 31 юли 1914 г.в Курбевоа, Франция. И първият, и вторият му брак са със французойки. Втората му съпруга е племенницата на Ги дьо Мопасан - Жана Бартелеми.

Ужасният си характер, в съчетание с невероятната способност да весели хората, Луи проявявал още като момче. В училище бил слаб ученик, и на всичкото отгоре, обичал да пародира учителите. Често го наказвали за тази проява на неуважение. Същото се повторило и когато започнал работа в шивашка работилница. Там накрая го карали само да мете, докато направо не го изгонили.

Изгонили го и от следващото му работно място - фотоателие, което едва не подпалил поради недоглеждане какво изхвърля в кошчето. На следващото си работно място - моден салон за шапки, не му издържали нервите и хвърлил чаша с вода в лицето на управителя, което му коствало... изгонването.

Така, в трудовата му биография се записват за кратко всевъзможни дейности: чистач на обувки, декоратор на витрини, жестикулиращ клоун и пр. И никъде не се задържал по дълго от месец, като оставял след себе си скандални "спомени". Разправят, че даже и на сватбата си с първата си съпруга - Жермен Кароайе, се държал не съвсем възпитано, като постоянно правел някакви гримаси, които меко казано озадачили родителите на булката.

Със съпургата си Жана Бартелеми, с която има 40-годишен брак

Когато започва работа като актьор, режисьорите също дълго време не го оценявали. Ползвали го за клоунски скечове, не му давали сериозни роли. Успехът буквално изненадващо за самия него го връхлита, когато той е вече на 40. А се превръща в звезда, когато е на 44 - през 1958 г., във филма "Ни чул, ни видял".

Заради лошия си характер, Луи дьо Фюнес бил най-безпощаден към близките си. Те постоянно трябвало да търпят лошото му настроение и капризите му. Въпреки финансовото си благополучие и огромните хонорари, които започнал да получава, той си останал скъперник и постоянно проверявал семейния бюджет - кой за какво харчи пари.

Когато ходел на пазар, въпреки популярността си, не се срамувал да се пазари с търговците така, че накрая те изтощени буквално му подарявали стоката, само исамо да се махне от щанда им. Веднъж единият от синовете му си купил боти, които му се сторили твърде скъпи, и той го заставил да отиде и да ги върне, или да ги замени с други, по-евтини.

Близки на актьора се подигравали, че той постоянно криел в гримьорната си връзки с ключове от всевъзможни шкафчета, чекмеджета и сейфове, защото непрекъснато се притеснявал, че може да го окрадат.

Как да си обясним всичко това? - Според някои от биографите на актьора, тези негативни качества в характера му се формирали под въздействието на лошото му детство. Бащата на актьора - Карлос де Фунес, инсценирал самоубийство, за да избяга от семейството си, изпитвайки финансови затруднения да се грижи за домашните си!.. Мисълта, че е бил изоставен от баща си поради бедност, сложила дълбок отпечатък в психиката на Луи.

Но може би той просто носел в себе си страховете от миналото, защото на практика не може да бъде наречен скъперник човек, който харчи пари за благотворителност.

Луи дьо Фюнес ежегодно давал огромна част от хонорарите си за благотворителност. На всяка Коледа, той купувал огромно количество играчки за децата от сиропиталищата.

Най-"кръвожадна" била сприхавостта му. Докато семейството му не се преместило да живее извън града, актьорът бил истински деспот със съседите си. Мразел някой да вдига шум след 22 ч. вечер. И ако това все пак се случвало да се случи, моментално викал полиция. Там също вдигнали ръце от постоянните му оплаквания.

Самият Луи дьо Фюнес съзнавал лошите черти в характера си. Веднъж признава в интервю:

"Аз не обичам обществото. Имам малко приятели. Цялото си свободно време, което имам за отдих и веселие, прекарвам със семейството си".

Макар че изобщо не зачитал другите, мразел да го подценяват. Веднъж отказал благотворителен спектакъл на Грейс Кели, като й припомнил как тя някога била минала близо до снимачната му площадка с автомобила си, но не била спряла да го поздрави.

Като инспектор Крюшо

Слуховете за недружелюбния характер на великия комик родили много коментари, и дори - вицове, които се разказвали зад гърба му. Той, обаче, ни най-малко не се променил, заради тях. Обратното, ставал все непоносимо сприхав. Особено, когато бил уморен от работа. Тогава изправял цялата къща на крака и устройвал скандали на синовете си.

Основната тема на скандалите му с тях била тази, че те отказвали да продължат актьорската "династия". По-малкият му син всъщност опитал - играл в 6 филма и се отказал, а по-големият заявил, че няма да смени за нищо на света професията си на лекар. Луи дьо Фюнес публично наричал синовете си "магарета".

През 1975 г. актьорът прекарва инфаркт на крак и известно време почива - отказва снимки. Този период се превръща в голямо изпитание за него. Изпада в още по-мрачно настроение: "Аз знам каква ще бъде най-добрата ми шегичка - моето погребение, казва той пред един вестник. Трябва да я изиграя така, че всички да се смеят до припадък!.." Без да се съобразява със съветите на лекарите, скоро след това актьорът се връща на снимачната площадка.

Последният му филм, в който се снима" е "Полицаят и полицайките" /1982 г./ След него получава втори инфаркт и умира на 27 януари 1983 г. Никой не се смее "до припадък" - не само Франция, а целият свят тъжи за незабравимия образ от екрана, за всеобщия любимец Луи дьо Фюнес.

Незабравими остават ролите му във филмите с полицейска тематика - като инспектор Крюшо /"Полицаят от Сен Тропе" и др./, във филмите за Фантомас, в "Замразеният", "Голямата ваканция", "Големият ресторант", "Ни чул, ни видял", "Крилце, или кълка", "Кацнал на едно дърво", "Човекът оркестър" и мн. др. Награден е със Сезар за цялостно творчество през 1980 г.

Луи дьо Фюнес се е снимал в 152 филма, бил е сценарист на 6 от тях, а на един е и режисьор. Този филм носи иносказателното заглавие "Скъперникът".

Но каквато и сянка да слагат слуховете за човека Луи дьо Фюнес върху личността му, нищо не може да засенчи любовта ни към гениалния комик Луи дьо Фюнес, който ни караше и продължава да ни кара да се смеем "до припадък" на всичките му роли.

В това отношение, той е истински кинофеномен.

Източник: Dir.bg