Стефан Григоров си тръгна на крачки от големия финал във "Фермата" 7, но отчасти успя да направи онова, което е искал с участието си - да провокира не само участниците, но и зрителите, да погледнат на България по един съвсем различен начин. 38-годишният IT предприемач от София е от хората, които не искат да губят време, в което не е инвестиран смисъл. За него парите са само средство, но не и цел - така, както е идеята обществото ни да стане по-полезно и хармонично във взаимоотношенията си. Стефан отпадна след елиминационен дуел с Кирил, но си тръгна удовлетворен от "Фермата". Сигурни сме в това, особено след този откровен разговор с него, в който той не пести нито емоции, нито ценни послания.

- Оправдаха ли се очакванията, с които влезе във "Фермата"? И как ти се отрази цялото преживяване вътре?

- Знаех, че влизам в едно изпитание и бях с ясното съзнание за този свой избор. Целта не ми е била се забавлявам вътре или да изпитам някакви лични удоволствия. По-скоро бях с настройката, че ще ми е трудно, но го направих, за да отговоря на вътрешното си усещане, че е редно да го направя.

Когато човек е дълго в познатото обкръжение, в един момент узрява, пораства и започва да вижда някакви свои решения, от които зависи това да живее по-добре. Поисках да кажа нещо на повече хора и „Фермата“ се оказа точното място за това. Исках да покажа моята визия за това как да живеем по-добре – най-вече като набор от ценности.

- Добре, но с каква цел?

- Исках да предизвикам на практика един обществен дебат. Например, ако сме недоволни за това как живеем заедно, да дискутираме как трябва да бъде, какво трябва да се промени, за да е по-добре. Какво се очаква от всеки един от нас, за да заработи това и цялостно, за всички. И какво се случва, когато човек мисли само за себе си, без да мисли за останалата част от обществото.

Има ли някакъв минимум, който всеки трябва да прави, като принос към останалата част от обществото, за да бъдем всички подобре заедно. Мисълта ми е, че когато нямаме обществена отговорност, няма как да очакваме, че ще живеем добре като общество. Докато не излезем от личното, няма как да се получи и общото.

Аз съм човек, който е достигнал до положение, при което съм създал някаква визия за живота – и своя, и този на останалите, и изпитах потребност да изляза и да я заявя пред хората.

- Да разбирам в такъв случай, че участието във "Фермата" по един или друг начин е отговорило на тази потребност?

- Да, определено, но целта ми не беше чак толкова да получа отговори за себе си, колкото да споделя с по-широка аудитория своята визия за живота. Човек, ако не е толкова критичен към другите, а е по-критичен към себе си, е по-добре. Ако му направят нещо лошо, но той не отвърне, а се опита да потърси доброто в другите, също е по-добре. За такъв набор от ценности говоря. А също и да не отстъпваш от себе си и от принципите си заради някаква парична награда, например.

Във „Фермата“ за мен беше изпитание да видя дали и кой от участниците би бил в състояние да погази собствените си принципи в името на това да изманипулира останалите, за да спечели голямата награда.