- Споменаваш за брат си, с когото сте имали много трудна за преживяване ситуация покрай бившата ти жена, с която те са имали връзка… Загуби ли някъде там вярата ти в хората или напротив?

- Не, при мен няма такова положение. Вярвам в хората. Може да е глупаво или наивно, но вярвам в хората, въпреки че съм получавал много шамари. Няма омраза. Няма гняв. Уважавам приятелите си. Найголямото предателство към мен е може би точно от брат ми, но не мога да го съдя. Минало е отдавна. Говорили сме на тази тема много. Той си остава мой брат, другото е минало – заминало.

- Как намерихте път отново един към друг с брат ти и какво се случи в крайна сметка с бившата ти жена, която е имала връзка и с него?

- Когато това се случи аз заминах за Испания, където бях 16 години. С него не сме говорили твърде сериозно по този въпрос, а и той е човек, който никога няма да си признае грешката. Но той беше човекът, който ми отгледа децата, докато не бях в България. Да, изпращах пари от там, но грижата, която те трябваше да получат, отношението, им ги даде той. Синът ми беше на 2 годинки тогава, а дъщеря ми на 10. И до денднешен децата ми уважават повече него, отколкото мен, но няма значение. Брат ми е сам в момента, няма човек до себе си, аз може би понякога го съжалявам заради това, а аз все пак имам деца и внучета, на които се радвам. Той се радва на моите деца.

- А самите деца как преминаха през цялата ситуация преди години, когато ти заминаваш за Испания?

- Синът ми е бил тогава твърде малък, за да разбира. А дъщеря ми разбира много неща, но просто е свикнала с чичо си, приема го така, докато синът ми гледа на брат ми като на баща. Не се сърдя, не мога й да го обвинявам. В Испания живях с една рускиня в продължение на 8 години, гледах нейните деца като свои – така, както и брат ми се е грижел за моите. Нормално е да се привържат по този начин към него. Никого не съдя. Така се е случило. Остана ми само да простя на всички и да забравя.. няма да забравя, но се правех, че нищо не е станало. Времето мина, сега брат ми живее сам, а бившата ми жена не знам.

- Да се върнем на "Фермата". Какво ще запомниш най-вече от престоя си там?

- На мен всяка секунда и минутка ми е спомен – положителен. В началото много ми харесваше, че всички работехме заедно, нямаше деление, беше много дружно и хубаво. Децата ме приемаха като равен, нищо, че бях поскоро техен родител. Всичко това е един градивен спомен за мен.

- А има ли някакъв неприятен момент?

- Имаше. Унижението, което преживях заради реакциите към мен – когато ме нападнаха с думите, че ми нямат доверие, че съм бил слабохарактерен, че на 50 години не мога да издоя една крава, и не мога да се справя с работата. А аз направих всичко, за да няма деление и караници. Щяхме да направим и да се справим с всичко, но те много драматизираха, искаха да се покажат, да се изкарат нещо повече, но не съжалявам за нищо. Свикнал съм на унижения, не се сърдя на никого, преодолял съм го. Вероятно, когато излязат, ще ми се извинят за някои неща и вероятно ще бъдем приятели.

- На финалния дуел, когато Костадин те победи, имаше сълзи и в твоите, и в неговите очи…

- Аз уважавах Коцето като човек, но сега, когато излязох и изгледах няколко епизода, видях колко страшни неща е говорил за мен. Как е искал да ми отреже главата и т.н. Това са неща, които не съм ги знаел. За мен Коцето е един артист, който иска да се хареса на хората, на публиката и е устремен да върви нагоре заради парите. Играе много. Аз не играх роля, влязох, за да се забавлявам. Имам добри приятели, те ми дадоха пари – даже не на заем, а безвъзмездно, с които да си купя дрехи и да се чувствам добре и спокоен. За мен отношението е поважно, особено когато излиза от сърцето. В момента работя като шофьор на фирма за ядки. Харесвам си работата, обичам да пътувам, доволен съм.

- За кого ще стискаш палци за големия финал във "Фермата"?

- За Живка. Тя е пряма и силна. Казва на хората в очите това, което наистина мисли за тях. Стискам й палци и искам да я видя на финала.