Повечето от нас са склонни да отминат обидите на странични хора, но да се разочароват, когато те идват от близките, а немалко са и хората, които се засягат от всичко. Което е детинско - казано чуждоезично - инфантилно.

Много от онова, което имаме или приемаме за обиди, са безобидни неща, особено ако са не преднамерени. Но престават да бъдат безобидни, когато са съзнателни.

Лайфхак: каква е правилната реакция в такъв случай според психолозите?

Да поговорим или поне да опитаме да поговорим с  онзи, който ни атакува. Важно е тези неща да ги обсъждаме веднага. Или поне бързо. Иначе ще имаме проблем в развитие.

Глупаво е да се мисли, че обидата е едностранен процес - всяка от двете страни я носи в себе си, каквото и да претендира, колкото и да крие. Важното е срокът на това удържане да бъде възможно най-кратък. Колкото и да се правим, че сме способни на тотална прошка (неслучайно е казано: човешко е да се греши, Божествено - да се прощава), пълната амнезия за една сериозна обида е невъзможна, особено на първо време.

Лайфхак: как да се справим, за да отшуми качествено обидата?

Приемаме, че се обиждаме главно на хора, които чувстваме близки.

Анализираме обидата и защо ни е обидна - какво е нашето участие в нея, защото се разбрахме, че тя има две страни.

Накрая, когато вече сме спокойни, че сме осъзнали всичко правим следната визуализация:

Седите на брега на река. Но не чакате труповете на враговете, обидилите ви, да минат покрай вас!

Вместо това, седите и държите здраво, силно в ръка балон. Или балони, ако обидите са се понатрупали.

Постепенно отпускате хватката си и балона/балоните политат леки нагоре, след като сте ги пуснали.

Ето така...