Павлина Желева
специално за „19 минути“

За първи път в своята дългогодишна история, супер-фестивалът на световното кино Берлинале се принуди да се откаже от обичайния си месец февруари и реши да стартира на 1-ви март. Звезди, фотографии, червен килим и пресконференции не се предвиждат по време на онлайн маратона, който ще продължи пет дни. Шефовете на фестивала Карло Шатриан и Мариете Рисенбеек, които миналата година имаха късмет с пълноценнно 70-о издание и дори се хвалиха с новости в селекциите и критериите за избор на филми, сега са лишени от такава възможност. В центъра на пандемията от коронавирус те заявиха, че 71-вото Берлинале ще тръгне онлайн през март, а за радост на публиката ще се върне в Берлин за още десетина дни през юни. Ето как, по неволя, и Берлинале се озова в групата на филмовите мега събития, които или трябваше да бъдат отменени (Кан) или пък трябваше да наложат на публиката и гостите си драконовски мерки за здравна безопасност (Венеция).
Стъписани и в някаква степен изненадани, болшинството от големите филмови събития фаворизираха най-вече онлайн изданията на филмовите пазари, а конкурсите или части от тях показваха предимно в летни кинотеатри и главно пред домашна публика. В тазгодишния си мартенски старт обаче, известният със своя демократизъм Берлинале въведе смел ход, неприлаган до този момент в такъв формат. Фестивалът  поднесе голям подарък на зажаднялата за истински филмови премиери международна преса. На практика той „отвори“ всичките си състезателни програми за определени нейни представители, независимо от точката на света, в която се намират. Спазвайки строги правила за конфиденциалност, определени журналисти и критици, макар и онлайн, ще имат възможността да се запознават с най-новите произведения на световното кино.
Друго интересно решение на тандема Шатриан / Рисенбеек е свързано със състава на международното жури на официалния конкурс. Този път то не обединява личности с различни професии, а само режисьори и то такива, печелили „Златна мечка“. Така, на 5 март наградите ще бъдат съобщени от три жени от Източна Европа, а именно унгарката Илдико Енеди, румънката Адина Пинтилие и