Как гладуващият Дамян Дамянов написа най-популярното си стихотворение и издаде 50 000 тираж с него

13.01.2021 15:28 | Видян 540 пъти

Как гладуващият Дамян Дамянов написа най-популярното си стихотворение и издаде 50 000 тираж с него

Много подходящо и доста цитирано през 2020 г., а и във връзка с гладуващите ни истински народни артисти - хора на изкуството, е стихотворението на Дамян Дамянов, което всички знаят по началните му думи: "Когато си на дъното на пъкъла...". По-долу го публикуваме изцяло, но много интересна е и историята му, както я разказа неотдавна в тв интервю вдовицата му Надежда Захариева. Тя се развива в края на 90-те години, когато 5-членното семейство на поета съвсем буквално гладува, без пари и без да има какво да яде, спасявано единствено от гаджето на дъщерята на поета, чиято майка работи в стол, та доставя поне по 1 порция на глава за обяд. На всичко отгоре авторът на някои от най-лиричните стихотворения у нас по онова време е в много тежко здравословно състояние.
Следвайки максимата от литературата, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, пък и носейки името Надежда, Захариева се свързва с издателя Иван Гранитски и го моли да публикува неизвестни произведения на мъжа й. Той го прави без очаквания, просто за да помогне с малко на бедстващите. Поетът е против, но тя разстила на пода в хола им 117 творби, избира 57 от тях и ги преписва на машина. Носи ги в издателството. Избира името Още съм жив за стихосбирката.
Дамянов влиза в болница, единственият лъч за него е надеждата, че книжката ще излезе и ще донесе по-добри дни. Издателят се спешава, успява да достави някакви сигнални бройки. Вътре е и споменатото вече стихотворение за Дъното, което ще се превърне в най-популярното на идващия 21-век, особено пък в интернет - пространството, където всекидневно се шерва и шерва, и шерва от хиляди хора.

Става чудо - книгата достига 50 000 тираж - при гросмайсторски за поезия тогава 1000 бройки (днес е сведен до 300).


Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най тъжен и злочест

От парещите въглени на мъката

Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И притъмнява в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

автор: СЛАВА

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Париж вече не е любим на милионерите

Френската столица е загубила мястото си като любим град...

Отлагането на Кан застрашава и Ф1 в...

Слуховете, че филмовият фестивал в Кан ще бъде отложен за...

Няма коментари към тази новина !

*}