Казват за януари, че е понеделникът на годината. А днешният ден: мрачен, студен и валежен, е нещо като идеален образ на понеделника и на януарския понеделник. Много често в такива дни, дори обградени с много хора, се чувстваме самотни. Допълнителни основания за усещане за тревожност, необяснима изнервеност и други подобни неща е трудната смяна на ритъма след дългия маратон празници, както и финансовите ограничения, които си налагаме след голямото харчене и с идването на първите сметки за новата година - някои ни изненадват доста неприятно със скока си. Всичко това е психологическа причина за чувството ни за самотност, ако ще да бъдем обкръжени от бая народ.
Чисто физически си има съвсем логично научно обяснение - липсата на достатъчно количество светлина винаги води до повече умора и спад на тонуса, а оттам до песимизъм, по-угнетено състояние на духа и останалите вече изброени последствия.
Иначе самотността е състояние, което ни съпътства от първия миг на белия свят - свързва се с огромния стрес от напускането на майчината утроба с раждането. Тоест, за човека най-естественото състояние е да бъде сам. Колкото и трудно да му бъде да го приеме.
Първите 6 месеца в човешкия живот са свързани с огромно напрежение, което за щастие не осъзнаваме, и с повече от половината информация, която изобщо приемаме във времето. Именно по тази причина присъствието на майката до бебето и кърменето точно в тях - за да се имитира свързаността от утробата, се смята за абсолютно задължително, тъй като липсата пък води до психологически проблеми и повишен риск от зависимости през целия останал живот и това е научно доказано с много изследвания.
Във връзка с това психолозите предлагат две лесни техники или лайфхака, които да прилагаме винаги, когато се почувстваме самотни - независимо дали е понеделник, дали е януари, дали е слънчево или е мрачно навън:
1. Изваждане и разглеждане на собствените бебешки и детски снимки - периодът на първите 7 години и най-тясна връзка с майките и родителите е етапът на най-голяма сигурност и на най-голяма споделеност в живота, така че връщането към радостните моменти от него като усещане, винаги помага в моменти на несигурност, доброволна или наложителна изолация - твърде актуално с карантината и хоумофисът сега. Освен да ги разглеждаме, можем да си направим мислено равносметка какво бихме или не бифме променили, какво родителите ни са или не са направили за нас в онова най-щастливо време. Така постигаме прошка и освобождаване от натрупалите се негативи в съзнанието.
2. Заставаме пред огледалото и отделяме ПОНЕ 19 минути да говорим ДОБРИ, хубави думи и неща за себе си - може наум, но още по-добре е да се прави на глас. Може да завършваме с усмивка - както вече сме писали няма значение за организма и психиката дали изкуствена или естествена, която е логично сама да се появи, след като сме се похвалили доволно - така стимулираме хормона на щастието, а той е враг номер 1 на всякакъв вид психически негативи, включително на чувството за самота. За още по-силен ефект специалистите препоръчват да си казваме - наум или на глас: "Обичам те, ти си най-добрият/ата и ще успееш". Защото самотата най-често се дължи на две свързани неща: на пръв поглед е липсата на признание ( от другите) - истинска или самовнушена, която пък винаги е свързана с липсата на добро отношение от нас към нас. Като в неповторимия стих на Октавио Пас:
"Мисълта ми е простряла мост
от теб до теб".
Най-чистата и най-безусловно споделената любов е към самите нас. Ако не се влюбим в себе си - винаги има причина, ако не получим признание от себе си, няма как да привлечем друг/ите или да го/и задържим - двете основни причини за чувството на самотност.
Най-добре е всеки ден или възможно най-често да се поглеждаме в огледалото и да си казваме сами, че се обичаме и ще победим себе си и другите. Особено през януари. Особено в понеделник.