Актрисата за това как се подготвя да влезе в различните си образи, за търсенето на истината, за любовта й към пътуването и за това на какво ни учат филмите

Тя е естествена, експресивна, свободолюбива и винаги дава воля на пъстрия си вътрешен свят. Обича да пътешества, емоционална е и не пропуска да се превъплъщава в най-разнолики образи. Още носи магията на детското в себе си и просто няма как да сбъркаме голямата й усмивка, която сякаш никога не сваля от лицето си.

Виждали сме я на сцената и екрана като Пипи Дългото чорапче, като романтичната учителка по литература от „Революция Z“, като самотната майка Кера от „Пътят на честта“ и дори като криминална психоложка в „Под прикритие“. А в кино-проекта „Пепел върху слънцето“ слънчевата актриса Силвия Петкова влиза в една нова, непозната светлина - тази на разследващата журналистика.

Разнообразните роли без съмнение не са й чужди и за да се отдаде на техния свят напълно, Силвия споделя, че основното, от което има нужда, е да опознае образа и да прецени собствената си връзка с него. „Първото, което правя, е да осмисля личното си отношение към човека, ситуациите, в които попада, проблемите, с които има да се справя, и да помисля за начините, по които реагира. Всичко, разбира се, коментирам с режисьорите. Общо взето, разчитам основно на емоционалната си интелигентност и режисьорските и сценарни насоки за изграждането на различните си образи“, разкрива тя.

От всичките професии, с които се е занимавала на екрана, казва, че най-много й е допаднала тази на криминалния психолог. „Всичките са били безкрайно интересни за мен. Във всяка съм имала различни предизвикателства, но смятам, че най-интересна и вълнуваща ми беше ролята на криминален психолог в “Под Прикритие”, признава тя.

И въпреки че сме свикнали да я виждаме щура, весела и някак спокойна, в новия проект на братя Калинови тази нейна версия сякаш отстъпва на една по-твърдоглава и напрегната Силвия, а сияещата усмивка се скрива под сянката на сериозния и търсещ поглед. Влязла в ролята на разследващ журналист, тук тя се сблъсква с трудната задача на открие сърцевината на истината, скрита под булото на вечно различаващите се версии и общественото мнение.

„Изграждайки тази роля, за мен беше много важно по някакъв безсловесен начин да предам посланието колко голяма отговорност имат медиите. Как от обективността им зависи как ще протече даден човешки живот. Търсех пътя на промяната в героинята ми. Търсех различни начини как един обикновен на пръв поглед случай на уж лекарска грешка до такава степен да влезе под кожата на Човека репортер, за да започне той да търси какво се крие зад лекарската престилка и да открие Човека лекар“, разказва тя.