Любовта към истината за Силвия обаче не остава заключена единствено на екрана - актрисата я търси на всяка цена и в реалния живот. „Истината за мен е движеща сила“, разсъждава тя по аристотеловски, което неусетно ни кара да се сетим за прочутата фраза. „Обичам Платон, но истината ми е по-скъпа“.

Също като героинята си от филма обаче и също като древногръцките философи тя често е поставена пред парадоксалните и понякога непреодолими ситуации, в които опитите ни да открием онази най-чиста форма на истината ни поставят. „Винаги се сблъсквам точно с това - чия истина? Моята истина? Твоята? Нейната? Неговата? Всеки е прав за себе си! И осъзнаването на това и приемането му прави живота много по-балансиран“, заключава тя.

Точно затова според Силвия трябва да бъдем много внимателни, когато раздаваме присъди. Тя споделя, че филмът я е научил на много уроци, сред които това, че егото е най-големият ни враг по пътя към обективността и че никога не трябва да бързаме да съдим и да заклеймяваме дадена ситуация или човешка постъпка.

Казва също, че филмът я е направил по-толерантна, отворена за нещата, които не възприема, и дори още по-позитивна. „Има една отпаднала от монтажа реплика, която ме вдъхнови да бъда още по-голям оптимист в живота си, и тя е: “А може би сивата пепел на живота му е посипала слънцето на неговите мечти и надежди”. Обещах си да не допускам това да става с моите“, доверява ни още тя.

Една от особено интересните за проследяване линии във филма е и тази на лекаря (Юлиян Вергов) и неговата разкъсаност между професионалния и личния свят. Актрисата обаче смята, че в нейната действителност такова несъответствие между професия и живот би било невъзможно. „Няма как да разделя двете неща. Еднакво важни са за мен. За да съм щастлива, имам нужда да практикувам професията си. А за да правя хората в живота си щастливи - самата аз трябва да се чувствам добре, за да успея. Така че двете са взаимосвързани от невидими нишки“, заявява тя.

И въпреки че смята живота си и професията си за неразривна цялост, Силвия често пъти е казвала, че обича да играе тъкмо заради разнообразието от други съдби, които превъплъщаването в роли й позволява да изживее. Споделя, че няма актьорска мисия, която би отказала, защото всяка й дава по нещичко. Никога не е мечтала и за някоя определена роля, а винаги се е оставяла самите образи да я откриват.

„Оставям се те да влизат в живота ми и обикновено идват точно навреме, точно такива, които да ми донесат нещо нужно - точно  в този миг, точно за мен като личност. Всичко бих изиграла. И от всеки въображаем живот, изживян на сцената или пред камерата, съм взела по нещо ценно. Обичам всичките си роли“, категорична е актрисата.

Силвия обаче не иска да ощетява нито театъра, нито киното от любовта си и казва, че топлите й чувства са разпределени поравно и към двете, също като майка, която никога не дели децата си. Макар че пред камера се чувства по-уверена, а повече адреналин получава на театралната сцена, смята, че всяко от тези по природа много различни изкуства носят своите вълшебства.

Натрупала много опит и с двете артистични занимания, Силвия е опитвала от различни професионални начинания и в собствения си живот. Споделя, че едно от тях - барманството, й е подарило много забавни и любопитни мигове. Според нея тази професия се доближава до работата на психолога, защото, както знаем, клиентите или „пациентите“, както шеговито ги наричат тя, обожават да си изливат душите пред стоящия зад бара. „То е като с психолога, не мога да издавам тайните на “пациентите”, закачливо отбелязва. Най-забавни обаче са й били моментите, когато е предотвратявала сбивания между „почерпени левенти“.