Документи на големия български актьор Васил Димитров, който си отиде от този свят през ноември миналата година, са били намерени на битака. За това съобщи във Фейсбук Георги Мъндев, който е откупил реликвите – служебна карта на актьора от театър „Сълза и смях“, издадена през 1967 г., четирилистна детелина, която той е държал в обложката й като талисман, писмо, адресирано до него, и др.

„Това, което ви публикувам, е от едни писма и документи, намерени на битака, а той почина само преди няколко месеца. Четирилистната детелинка сигурен съм е носила много късмет на човека“, написал е откривателят Мъндев във Фейсбук профила си. Той припомня и биографията на обичания актьор, роден на 12 август 1934 г. Васил Димитров завършва актьорско майсторство през 1958 г. във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов".

Играл е в Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас (1958 - 1961), Младежки театър - София (1961 - 1966), Нов драматичен театър "Сълза и смях" (от 1966-а) и в Театър 199. Носител е на множество награди, между които и на "Аскеер". Два пъти носител на орден "Кирил и Методий". Той направи запомнящи се образи в много български филми: "Знакът на Българина", "Пансион за кучета", "Дунав мост", "За къде пътувате", "Нощем с белите коне", "24 часа дъжд", "Илюзия", "Всички и никой", "Иван Кондарев", "На всеки километър", "Мъже в командировка" и мн. др.

Постът е събрал десетки коментари и предложения документите да бъдат предоставени на Държавния архив или на Нов български университет, където проф. Васил Димитров до последно преподаваше и бе боготворен от студентите. Георги Мъндев обяснява, че още не е решил къде да ги предаде.

Актрисата Снежина Петрова, също ментор в НБУ и колега на Димитров, е споделила публикацията с трогателните думи: „Това, което остана след смъртта ти, скъпи Васко, е много повече от намерените на битака твои вещи. Подпечата стотици дипломи на нашите студенти с печата на актьорското майсторство, почтеността и мъдростта. Раздаде твоите четирилистни детелини на младите, книгите на колегите, ролите на публиката! Сега чета книга от твоята библиотека... Подчертал си важните изречения... И аз взех молив и продължавам да подчертавам важните за мен. Много често твоята и моя ръка подчертават едно и също“.

Под поста на Мъндев режисьорът Илко Ганев – pr на Съюза на артистите в България, обявява добра новина: „Преди няколко месеца случайни хора, които са купили апартамента му, се обадиха по телефона и споделиха, че са намерили огромен театрален архив и търсят къде да го оставят, за да не го изхвърлят. Отидох с две колежки и прибрахме почти всичко.

Натъпкахме колата до горе. Имаше купища чували със снимки, плакати, афиши, театрални програми, пиеси, бележки и т.н. Спомням си, че тогава се обади и Васил Стойчев (изтъкнатият актьор от Народния театър, който почина на 15 юли), който знаеше и сподели, че там някъде би трябвало да е съхранен много ценен афиш от първото представление на Театралната академия. Открихме го. Наистина беше съхранен от Васил Димитров. И двамата се интересуваха живо от паметта за българския театър. И двамата вече ги няма. Архивът, който спасихме от изхвърляне се пази в библиотеката на САБ“.