Руслан Мъйнов: Коронавирусът ще направи добрите още по-добри, а озлобените - още по-злобни

04.05.2020 15:55 | Видян 1075 пъти

Руслан Мъйнов: Коронавирусът ще направи добрите още по-добри, а озлобените - още по-злобни

„Днешният ден ни дава важен урок. Откъде е дошър коронавирусът няма значение на тоя етап – след 20 или 50 години може би ще го разберем. Но той ни кара да преосмислим свои базови ценности“. Това каза актьорът Руслан Мъйнов в предаването на бТВ „120 минути“ пред водещия Светослав Иванов.

Добрите, мислещите и духовните хора ще станата още по-добри, по-мислещи и по-духовни, а по-озлобените ще станат още по-злобни в тази криза, предположи комикът. „Да се молим да не стане това разделенеие, а да останем хора – не съдници, не обвинители“, каза той. Мъйнов коментира, че на тези, които са по върховете на държавата, им е много трудно да взимат решения за цяла нация. И припомни вица за човека, който можел да оправи и здравеопазването, и куртурата, и образованието, и футбола, но...нямало да има кой да кара таксито. „Нашата работа сега е да спазваме наложените правила, за да изпълним това, което от нас зависи“, отбеляза той.

Макар някои да са песимисти в това отношение, актьорът изказа мнение, че има още честни, умни, сътрадателни хора. Той отдаде почит на медицинските работници, някои от които отдават живота си в тази сложна ситуация. На въпроса какъв се моли да бъде утрешният ден, Руслан Мъйнов отговори: „По-осъзнат за всички нас. Да се радваме на повече простички неща, които имат по-голяма стойност от всичко останало, което сме свикнали да ценим в последните години. Задачата на този коронавирус, който ни се случва, е може би с по-мека ръкавица да ни помогне да осъзнаем, че животът може да е и много по-тежък, например в условия на война“.

В предаването бе представена нова песен на актьора певец, посветена на Дравската епопея, апотеоз на силния дух на Българската армия. Той обясни, че има много песни, посветени на Симеон Велики, на борбата за национално освобождение и т.н., но онези, които са дали живота си във Втората световна война остават сякаш най-незабелязани, защото тогава сме били с Германия, после със Съветската армия, а сега сме част от НАТО.

„В песента наблегнах на болката на майката, на любимата, на тези, които чакат войника и няма да дочакат, на саможертвата на тези хора, дали живота си“, каза актьорът. Според него, сега много млади хора смятат за донякъде модерни крайностите в идеологиите и не си дават сметка за ужасите и кошмара на това, което се е случвало.

Руслан сподели, че има голям приятел от с. Змейово край Стара Загора, кото е бил участник в Дравските събития през Втората световна война и знае много разкази и истински истории, които са го направили по-човечен. Актьорът също така призна, че бащата на майка му (бесарабски българи от Измаил, дзнешна Украйна, а тогава в пределите на СССР), в мирно време е загинал в казармата и на семейството са съобщили само „при неизяснени обстоятелства“. „Познато ми е това умълчаване при близките ми – него от 2 поколения го няма, но още го има това притихване на хората, които го чакат“, каза Руслан.

На финалния въпрос какво е за него България, обичаният актьор отговори: „Родина. Любов“.

Източник: Монитор



автор: СЛАВА

Етикети:
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

50 години по-късно Кръстникът се завръща

Класиката Кръстникът ще се завърне в киносалоните 50...

Хитовата кримка Блудният син тръгва в...

Сензацията в американските сериали Блудният син е...

Няма коментари към тази новина !

*}