Тези дни светът ще отбележи 75 години от освобождението на концлагера Освиенцим и почита милионите жертви на Холокоста. Ние уж също осъждаме нацизма, обаче в същото време кръщаваме улици в София на видни негови представители. Вече сме писали за пътната артерия, по ирония на съдбата – край гробищата, поскветена на ген. Жеков.

Вътрешният министър от 1 юни до 2 септември 1944 г. проф. Александър Станишев кой знае защо също е почетен с немалка улица в нашия град.  Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.[6] Защитава и осъществява преследванията и убийствата на близки на партизани, като по думите му пред Бекерле, ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.

Такива ми ти работи! Преди години се водеше спор дали проф. Богдан Филов заслужава или не да има улица в София, понеже от една страна е голям учен, но от друга ни вкарва във Втората световна война на страната на Германия.

Друго да не е – примерно действалото антиеврейско законодателство и лагери, ами само бомбардировките над София, убили над 2500 души и унищожили над 12 000 сгради в нашия град, са достатъчно доказателство ОК ли би било това или не. Същото важи за Станишев – чудесен професор и лекар, но защо и убиец?!