Вергов, Радоев и Монев в комедията Кафе с претенция

21.01.2020 12:23 | Видян 886 пъти

Вергов, Радоев и Монев в комедията Кафе с претенция

Това не е първоначалното заглавие на Георги Марков, автор на още няколко пиеси и на емблематичните „Задочни репортажи за България“. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 г. в издание на Комитета за култура като „Ние, котараците” – заглавие, под което е и първата постановка в театър „Трудов фронт” с актьора Юрий Яковлев. За съжаление, същата година театърът затваря врати и до премиера така и не се стига. През 1966-а в сп. „Театрална библиотека” пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието „Кафе с претенция“, предава Монитор.

Интересно е, че дори тази безобидна комедия, разказваща за една провалена „свалка” на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата виждат себе си в образите на героите, за които култовите по онова време заведения – „Прага”, „Астория”, „Бамбука“ са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от столичния елит. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи. В крайна сметка немалка част от „критиката” гръмко протестира срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години „Кафе с претенция“ се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.

Комичният сюжет на спектакъла ни пренася в София през 60-те на миналия век, в апартамента на Милчо (Вергов) – 43-годишен началник на рекламно бюро. Намираме го там заедно с „авера“ му – връстника му Милко (Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по „Раковска”. Напътствията на доста по-опитния във флиртовете Милчо почти вдъхват кураж на архитекта Милко, който по отношение на жените е крайно неопитен. В кулминацията на подготовката в апартамента пристига, неканен и неочакван, третият им приятел Минко (Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от „семейния уют”, в чиито окови е отскоро, и да пийне с приятелите. Вечерта, до самата изненадваща развръзка, поражда куп нелепи и смешни ситуации – една на пръв поглед непретенциозна среща, напомпана с много претенция...

Сценографията е на Нина Пашова, а музиката – на Добрин Векилов-Дони. Следващите представления са на 26 и 27 януари.

Снимка: ТБА

автор: СЛАВА

Етикети: , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Гришовица с мъчна изповед

Любов на живота ми. Не бих могла да се гордея повече с...

Световно признание за Бистришките...

При огромен успех премина концерта на Бистришките баби в...

Няма коментари към тази новина !