Това не е първоначалното заглавие на Георги Марков, автор на още няколко пиеси и на емблематичните „Задочни репортажи за България“. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 г. в издание на Комитета за култура като „Ние, котараците” – заглавие, под което е и първата постановка в театър „Трудов фронт” с актьора Юрий Яковлев. За съжаление, същата година театърът затваря врати и до премиера така и не се стига. През 1966-а в сп. „Театрална библиотека” пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието „Кафе с претенция“, предава Монитор.

Интересно е, че дори тази безобидна комедия, разказваща за една провалена „свалка” на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата виждат себе си в образите на героите, за които култовите по онова време заведения – „Прага”, „Астория”, „Бамбука“ са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от столичния елит. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи. В крайна сметка немалка част от „критиката” гръмко протестира срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години „Кафе с претенция“ се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.

Комичният сюжет на спектакъла ни пренася в София през 60-те на миналия век, в апартамента на Милчо (Вергов) – 43-годишен началник на рекламно бюро. Намираме го там заедно с „авера“ му – връстника му Милко (Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по „Раковска”. Напътствията на доста по-опитния във флиртовете Милчо почти вдъхват кураж на архитекта Милко, който по отношение на жените е крайно неопитен. В кулминацията на подготовката в апартамента пристига, неканен и неочакван, третият им приятел Минко (Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от „семейния уют”, в чиито окови е отскоро, и да пийне с приятелите. Вечерта, до самата изненадваща развръзка, поражда куп нелепи и смешни ситуации – една на пръв поглед непретенциозна среща, напомпана с много претенция...

Сценографията е на Нина Пашова, а музиката – на Добрин Векилов-Дони. Следващите представления са на 26 и 27 януари.

Снимка: ТБА