Това е едно от правилата, които той смята за задължителни за хората. Другите най-важни неща за добро здраве по негово мнение са: редуване на умствен и физически труд, на работа и почивка (като с никое не се прекалява), повече движение и особено ходене пеша сред природата, духовни практики плюс специални леки физически упражнения, които подсилват съзнанието и го пречистват, а също благотворното влияние на музиката и поезията. Последните две неща той смята за не по-малко важни от умереното спортуване и правилното хранене. Учителя съвсем насериозно проповядва, че

който пее, е по-здрав, освен че зло не мисли

Спазването на простите му правила според него гарантира усмивката и доброто настроение, а за Дънов всичко трябва да се прави „с разположение”.

Вътрешната дисциплина също е значим фактор за здравето, ако се вярва на учението на духовния водач. Тя помага на външните ни изяви, доказва той посредством култа си към поста.
„За да бъде здрав и силен човек, от време на време се подлага доброволно на пост. Гладът усилва организма. Има смисъл човек да гладува, но не да прегладнява. Всички химични реакции се основават на глада, а съзнателният глад продължава живота”, смята Дънов. Епигоните му като доктор Емилова могат тихо да подсмърчат в ъгъла, защото човекът го е казал век преди тях, при това е подчертал, че всичко следва да бъде с мярка. Дано да ги хване срам онези, които днес се пишат пионери на гладолечението. А те никак не са малко, че чак и спорят кой е по-по-най!

Постът да регулира не само теглото, но чувствата и мислите

Той  не е просто неядене и непиене или неядене на мазнини и месо, но е най-важно по време на поста човек да се храни с възвишени мисли и чувства, да бъде готов да се примири с враговете и за изплати всичките си морални дългове. Така казва Дънов.
И конкретизира: „Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да премахнете всички нещастия, постете 5-10-15-20 дни, но само ако сърцето и умът ви подскажат това”.
Иначе понятията за здравословно хранене са подредени от него в няколко златни правила. Първото е: „Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Еднообразието в храненето също е опасно”.
Съвременните диетолози специално трябва да обърнат внимание на следващото златно правило. То не фиксира часове на хранене, както те правят, а се определя по слънцето, чийто ход е различен през отделните сезони. Знаем, че светлината е любима тема на Дънов, но съвременните физици и психолози доказаха колко съществен за организма проблем е това наистина. И така:

Яж само, след като слънцето е изгряло и преди да залезе

Въпреки че по времето на Дънов затлъстяването далеч не е проблем на българите, понеже тогава те ядат само био- продукти от днешна гледна точка, Учителя предупреждава: „Силата на храната е в качеството, а не в количеството”. Затова ни съветва никога да не преяждаме и да не се храним бързо, да не кусваме горещо и ледено (за последното получава 6 от съвременните зъболекари). Той е на мнение, че най-добрата компания за хранене е музиката „весела, но не игрива”.

Може би най-важното послание е това: „Човек трябва да яде точно навреме, когато силите в неговия организъм се проявяват и усеща вътрешен глад, а не в определен час”. Както уточнява за неразбралите от веднъж: „Ще ядеш само, ако си гладен”.
Напук на поповете, които дори само за тези му думи биха го анатемосали, Дънов се изказва епикурейски: „Здравословно е да чувстваш удоволствие при ядене”.

По повод един разгорял се през последните дни с нова сила спор доколко е полезна и вредна водата и достатъчна храна ли е тя понякога, коментарът на Учителя е доста прост и категоричен: „Преди ядене можете да пиете вода, но веднага след ядене не се позволява”.

Най-хубавата храна е житната

“Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата... Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа”, гласи една от крилатите фрази на Дънов.

Тъй като той е пропагандатор - първи у нас, на вегетарианството, не е учудващо. Учителя развива мислите си в тази посока в станалата знаменита в началото и средата на миналия век  - това гладно военно време, негова „житна диета”. 10-дневният хранителен режим има за цел да пречисти духа, ума и тялото и да ни помогне да се чувстваме жизнени, енергични, да сме здрави и от нас да се леят само положителни емоции.