Но дали това са само еротични фантазии, или всеки от героите се среща и с друг партньор, с различна социална характеристика, но у когото вижда пак и своя постоянен спътник поради неизбежната повторяемост на мисловните схеми? Дали на двамата съпрузи вече не им пука за семейното приличие и са приели опциите на отворния брак, или са готови на всякакви трансформации на границата на абсурдното и опасното, за да продължат да се интригуват взаимно? Нито пиесата, нито спектакълът отговарят категорично на тези въпроси.

Многозначителният ленив диалог между героите на Радина и Деян, натежал от пинтъровски паузи, понякога от стаена агресия, оставя достатъчно пространство за тълкуване, което никога няма да бъде запълнено с недвусмисленост. Не и при този текст, не и с тоя автор. Пинтър, когото наричат „драматурга на мълчанието“, е казал нещичко по въпроса още през 1962 г. „Моето предположение е, че не е възможно да има твърди граници между реалното и нереалното. Не е необходимо дадено нещо да е или вярно, или невярно; то може да бъде едновременно и двете.

Даден персонаж на сцената, който не може да предостави убедителни аргументи или сведения за миналия си опит, за настоящото си поведение или за стремежите си, нито да направи изчерпателен анализ на своята мотивация, е точно толкова легитимен и достоен за внимание, колкото и другият, който, за наш ужас, е в състояние да направи всичко това. Колкото по-разтърсващо е едно преживяване, толкова по-неясно е неговото словесно изразяване“.

Сценографията и костюмите в спектакъла са на Никола Тороманов, музиката – на Емилиан Гацов-Елби. Следващите представления на „Любовникът“ са на 10, 20 и 26 февруари, и 14 и 27 март.

Източник: Monitor
Снимка: Стефан Н. Щерев