С елегантна стъпка, като синьо привидение в нежните си тюркоазени одежди, Йорданка Христова премина през сърцата на препълнената зала 1 на НДК в понеделник вечер, когато, освен 55 години на сцена, отбеляза и последния си самостоятелен концерт.

„Едва ли ще имам сили. Все пак напредваме в годините. След пет години не знам в каква гласова форма ще съм”, каза наскоро певицата в предаването „120 минути“, но от тези нейни притеснения нямаше и следа. Гласът и е безупречен, мощен и убедителен във всеки тон а тя самата излъчва сила, и едновременно с това финес, не само докато танцува по сцената, но дори и в малките жестове с ръка, дори пръст, с които контролираше публиката като кукловод.

Почти невъзможно е да се каже къде точно е акцентът на спектакъла „Моят път – Любов“, който беше сътворила заедно с Дани Милев и неговия бенд. Христова преведе феновете си през пеперуденото пърхане в корема на „Любов за теб“, „Една любов“, „Сбогом, Любов“, през едни от най-силните стихове в родната поезия с „Прощално“ на Вапцаров, за да достигне до своите емблеми „Песен моя, обич моя“ и „Тежък характер“. Певицата имаше и тайна дуетна половинка на сцената, но не певец, а инструменталист. С цигуларя Людмил Стойнев се допълваха в изящен синхрон, благодарение и на чудесните нови аранжименти на Дани Милев. Голямата певица не забрави да почете и легендата Тончо Русев като изпя неговата „Незабрава“.

Гърбът й на сцената пазеше огромна видео стена, на която непрестанно се излъчваше мултимедия от ретро кадри, дори от златния фонд на Холивуд, като за фон на парчето „Като земята“ Йорданка беше избрала части от филма „Да хванеш крадец“ от 1955 г. с Кари Гранд и Грейс Кели. Всичко беше издържано в стилистиката „Стари, но златни“, точно каквото съкровище за българската музика е самата Йорданка Христова.

Източник: Monitor
Снимка: БТА