Колко Фантастични животни може да поеме светът на Хари Потър?
17.11.2018 09:05 | Видян 1283 пъти | Гласували 1
Като любовна игра преди съкровения момент – такова усещане носи „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“. Вторият филм от предисторията на поредицата за Хари Потър завладява родните киносалони от утре, а мнозина чакаха този момент с нетърпението на дете в последните дни преди Коледа.
Именно на това интересно чувство на носталгия разчитат основно Дж. К. Роулинг и режисьорът Дейвид Йейтс. Двамата започнаха да градят основите на франчайза с „Фантастични животни и къде да ги намерим“ от 2016 г. Тогава филмът послужи като един нов прочит на вселената,впечатляваща с по-тъмните си нюанси. Той трябваше да бъде и „входната врата“ към поредицата, като с „Престъпленията на Гринделвалд“ очаквахме да започне същинското разнищване на сюжетните възли. Въпреки това, вторият филм има аура, подобна на предшественика си. Подготвя ни за нещо по-голямо.
Кога ще се случи то обаче... предстои да разберем.
Противно на масовото настроение, приемам участието на Джони Деп в „Престъпленията на Гринделвалд“ като категоричен позитив. Страховитият черен магьосник се вписва перфектно в архива от откачалки, изиграни от холивудския ас. Още с първите си сцени Деп успява да накара зрителя да настръхне в очакване на поредните злодеяния на осъдения в Америка и транспортиран към Европа, „за да отговаря и за престъпленията си там“, магьосник. Двете различни очи – щрих, който любимецът на Тим Бъртън добавя сам към персонажа си, са удар в десетката за противоречивата личност на Гринделвалд. Впоследствие обаче дори този ужас, който всява лидерът на революцията на чистокръвните магове, се свива зад гелосаната прическа на Деп.
Другото голямо попълнение на каста несъмнено е и Джуд Лоу. Той е в друга култова роля за сагата – бъдещият директор на Хогуортс Албус Дъмбълдор. Персонажът далеч не е представен в дълбочина – предимно носи усещането за гениален хипи учител с добро чувство за хумор. Това вероятно е логично, предвид желанието на Роулинг и Йейтс тепърва да градят характера на младия Дъмбълдор. Феновете на запад негодуват и по друга причина. След като писателката обяви публично, че директорът на Хогуортс има хомосексуални предпочитания, любителите на поредицата очакваха те да бъдат изследвани в този филм. Така и не се стигна до това, ако не броим репликата: „Бяхме по-близки от братя“, която той изрича по адрес на доскорошния си приятел, но вече върл враг – Гринделвалд.
При този подбор на актьори и персонажи, сякаш на заден план остана Нют Скамандър (Еди Редмейн) – героят, който беше представен като двигател на целия франчайз във „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Не ме разбирайте погрешно – и тук той се появява често на екрана. Не повлиява в достатъчна степен обаче на събитията, разказани от Йейтс и Роулинг. В лентата той скача с непохватността на влюбен тийнейджър, а въпросът ще се залюбят ли официално с Тина (Катрин Уотърстън) изглежда, че ще ни вълнува и през следващите филми.
Доста повече внимание този път е обърнато на Лета Лестранж (Зоуи Кравиц) – съученичка на Нют и настояща годеница на брат му. Именно около нейната семейна история гравитира цялото действие на „Престъпленията на Гринделвалд“. Съвсем незначителна роля, впрочем, тук има и Наджини (доста преди да се превърне в змията на Волдемор). Присъствието й отново гъделичка единствено носталгичното чувство у феновете.
Ето го и сюжетът накратко: Гринделвалд успява да избяга от затвора и дава ход на подлия си план да събере армия, с която да се бори за пълното превъзходство на чистокръвните магьосници над останалите вълшебници и дори над „мъгълския“ свят. По дирите му тръгват редица ентусиасти, сред които и Нют Скамандър.
Единствено Дъмбълдор се радва на спокойната си учителска професия, но предвид, че именно по негова заръка спецът по Магизоология се отправя към приключението, това (може би) му е простено. Магическият екшън, убийствените спецефекти и музиката, която, традиционно за вселената на Хари Потър, е способна сама по себе си да ни отведе в друг, вълшебен свят, ни припомнят защо толкова обичаме този франчайз.
„Престъпленията на Гринделвалд“ носят ДНК-то на „родителя си“. Не можем да не останем с впечатлението обаче, че не успяват да се разгърнат максимално в потенциала си. И ако поредицата ще се ниже в продължение на пет включвания към големия екран, каквато заявка вече бе дадена, то вероятно би било по-добре – подобно на платформите за видео по заявка, продуцентите да изчакат финализирането на всички заглавия и да ги изнесат накуп. Тогава феновете няма да чакат две години за поредната увертюра, а ще могат в захлас и на един дъх да се насладят на цялата вълшебна история.
Източник: Монитор
Снимка: Alexandra Films
Именно на това интересно чувство на носталгия разчитат основно Дж. К. Роулинг и режисьорът Дейвид Йейтс. Двамата започнаха да градят основите на франчайза с „Фантастични животни и къде да ги намерим“ от 2016 г. Тогава филмът послужи като един нов прочит на вселената,впечатляваща с по-тъмните си нюанси. Той трябваше да бъде и „входната врата“ към поредицата, като с „Престъпленията на Гринделвалд“ очаквахме да започне същинското разнищване на сюжетните възли. Въпреки това, вторият филм има аура, подобна на предшественика си. Подготвя ни за нещо по-голямо.
Кога ще се случи то обаче... предстои да разберем.
Противно на масовото настроение, приемам участието на Джони Деп в „Престъпленията на Гринделвалд“ като категоричен позитив. Страховитият черен магьосник се вписва перфектно в архива от откачалки, изиграни от холивудския ас. Още с първите си сцени Деп успява да накара зрителя да настръхне в очакване на поредните злодеяния на осъдения в Америка и транспортиран към Европа, „за да отговаря и за престъпленията си там“, магьосник. Двете различни очи – щрих, който любимецът на Тим Бъртън добавя сам към персонажа си, са удар в десетката за противоречивата личност на Гринделвалд. Впоследствие обаче дори този ужас, който всява лидерът на революцията на чистокръвните магове, се свива зад гелосаната прическа на Деп.
Другото голямо попълнение на каста несъмнено е и Джуд Лоу. Той е в друга култова роля за сагата – бъдещият директор на Хогуортс Албус Дъмбълдор. Персонажът далеч не е представен в дълбочина – предимно носи усещането за гениален хипи учител с добро чувство за хумор. Това вероятно е логично, предвид желанието на Роулинг и Йейтс тепърва да градят характера на младия Дъмбълдор. Феновете на запад негодуват и по друга причина. След като писателката обяви публично, че директорът на Хогуортс има хомосексуални предпочитания, любителите на поредицата очакваха те да бъдат изследвани в този филм. Така и не се стигна до това, ако не броим репликата: „Бяхме по-близки от братя“, която той изрича по адрес на доскорошния си приятел, но вече върл враг – Гринделвалд.
При този подбор на актьори и персонажи, сякаш на заден план остана Нют Скамандър (Еди Редмейн) – героят, който беше представен като двигател на целия франчайз във „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Не ме разбирайте погрешно – и тук той се появява често на екрана. Не повлиява в достатъчна степен обаче на събитията, разказани от Йейтс и Роулинг. В лентата той скача с непохватността на влюбен тийнейджър, а въпросът ще се залюбят ли официално с Тина (Катрин Уотърстън) изглежда, че ще ни вълнува и през следващите филми.
Доста повече внимание този път е обърнато на Лета Лестранж (Зоуи Кравиц) – съученичка на Нют и настояща годеница на брат му. Именно около нейната семейна история гравитира цялото действие на „Престъпленията на Гринделвалд“. Съвсем незначителна роля, впрочем, тук има и Наджини (доста преди да се превърне в змията на Волдемор). Присъствието й отново гъделичка единствено носталгичното чувство у феновете.
Ето го и сюжетът накратко: Гринделвалд успява да избяга от затвора и дава ход на подлия си план да събере армия, с която да се бори за пълното превъзходство на чистокръвните магьосници над останалите вълшебници и дори над „мъгълския“ свят. По дирите му тръгват редица ентусиасти, сред които и Нют Скамандър.
Единствено Дъмбълдор се радва на спокойната си учителска професия, но предвид, че именно по негова заръка спецът по Магизоология се отправя към приключението, това (може би) му е простено. Магическият екшън, убийствените спецефекти и музиката, която, традиционно за вселената на Хари Потър, е способна сама по себе си да ни отведе в друг, вълшебен свят, ни припомнят защо толкова обичаме този франчайз.
„Престъпленията на Гринделвалд“ носят ДНК-то на „родителя си“. Не можем да не останем с впечатлението обаче, че не успяват да се разгърнат максимално в потенциала си. И ако поредицата ще се ниже в продължение на пет включвания към големия екран, каквато заявка вече бе дадена, то вероятно би било по-добре – подобно на платформите за видео по заявка, продуцентите да изчакат финализирането на всички заглавия и да ги изнесат накуп. Тогава феновете няма да чакат две години за поредната увертюра, а ще могат в захлас и на един дъх да се насладят на цялата вълшебна история.
Източник: Монитор
Снимка: Alexandra Films
Етикети: Хари Потър
Добави в:
svejo.net
facebook.com
НАЙ-НОВИ
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !