Боян Папазов

Рождена дата: 02.12.1943
Пол: Мъж

Всички знаят филма „Всичко е любов”, придобил култов статус за поколението на днешните 50-годишни българи. Създава суперзвездата на онази епоха Иван Иванов. Но колцина ще се сетят за името на човека, сътворил вълнуващата история на първия съвремен бунтар на родния екран – главния герой Радо?

Боян Папазов разказва във „Всичко е любов” за себе си и своите приятели – младите софиянци от 70-те години. От екрана се говори на тогавашния жаргон, което е истинска революция за соцстандартите, където уж има реализъм, но всъщност всичко е бая напудрено.
Изобщо, извън любовната история, извън демонстрацията, че онова общество, където всичко се води единно, всъщност има огромно разслоение, най-стряскащото за тогавашните зрители откритие е изключителното лицемерие, в което живеят.

Цяло чудо е, че невероятно силната тогавашна цензура изобщо допуска

подобен бунт. Завършил кинодраматургия и то във висшето училище за филмово изкуство в Москва, когато се завръща в България, Боян Папазов става редактор в родния Киноцентър. Това е стъпка под сценарист и е парадоксално, предвид действащата строга йерархия, че именит режисьор като Борислав Шаралиев снима по историята „Всичко е любов” на един никому неизвестен 27-годишен младеж. Екипът им обаче се оказва непробиваем, поне ако се съди по страхотния филм.

Успехът не закъснява. Доказателство е дори само раждането на Иван Иванов като актьор номер едно на 1979 г. и още 6-7 години напред. „Всичко е любов” изгражда неговия образ – тип Джеймз Дийн, само че не на бунтовник без, а с кауза. В следващите му хитови филми и образи като Асен в „Лавина”, Вас в „Комбина” и Траян в „Мярка за неотклонение” за първи път в родното кино, и то баш насред соца, се появява лошото момче, направено така, че да раздбие сърцето на драгия зрител (особено зрителка) и фенът да се влюби в героя.

Христо Стоичков учи как да бъде мъж баш по „Всичко е любов”

Това го разказва самият Модерен ляв във филма, посветен на него, където кани Иван Иванов и му рецитира наизуст репликите му от култовата продукция. Които всъщност са писани от Боян Папазов.

Неговият следващ филм – пак свалящ маската и грима на соца, пък е дамски. „Една жена на 33” прави истинска нежна революция в родното кино. А всяка революция изяжда своите деца. Лично Тодор Живков уволнява Боян Папазов от Киноцентъра и цяла петилетка той е сред единиците безработни по време на тоталитарния режим. Официалното обяснение е, че фимлът изкривява истината за развитото ни социалистическо общество. И ако младежът губи посредствена позиция, режисьорът на „Една жена на 33” Христо Христов пада от високо – чак от поста шеф на Съюза на кинодейците, който е почти изравнен с този на културен министър и гарантира всички привилегии на комунистическата върхушка – лимузина, голяма заплата, достъп до недостъпните за 99,9% от населението места, влизане в контингента на Правителствена болница и на специалното снабдяване във времена на дефицит.

Трябва да минат години, за да разбере авторът Боян Папазов каква е истинската причина лично първият партиен и държавен ръководител  да се саморазправя с творците. Причината се оказва Александър Лилов. Човекът, когото Живков смята да определи за свой наследник в партията и е издигнал до втората позиция в държавата, му отмилява след смъртта на дъщеря му Людмила, кото е била много близка с професора. И тъй като трябва да се намери повод за отстраняването му, а той отговаря за идеологията на режима, един скандален филм е чудесен начин да бъде разкаран. От първа страница на партийния орган „Работническо дело” продукцията буквално е разкъртена от мастит критик, отдавна забравен от българското човечество.

Всяко зло за добро – 7 години по-късно двамата герои вече са депутати

Разправата с тях им създава ореол на мъченици и свалянето на Бай Тошо ги изстрелва към върховете на политиката. Но, докато Боян Папазов е обикновен народен представител във Великото народно събрание, Лилов се издига чак до лидер на същата онази партия, която го е изгонила.
Вярно, и двамата са на постовете си само за година. След което сценаристът се наема да прави кампанията на Жельо Желев за президентските избори, а Стратегът се оттегля в любимата си социална наука.

Боян Папазов продължава да има илюзии, че нещата са се променили. Сигурно по тази причина заминава като културен аташе на България в Съединените американски щати. Озовал се на лелеяната земя, която е била идеал за всичко за първите ни опозиционери, драматургът разбира, че добрата стара Европа всъщност е нашият дом.

Връща се през ужасяващата 1996 г. насред най-голямата криза, но не спира да пише книги и пиеси до ден днешен. Живее бедничко в балканско село край Дряново, където гледа малко стопанство, когато не създава своите произведения.