Йорданка Варджийска

Пол: Жена

Не са много певиците у нас, които могат да се похвалят с размазваща победа над Лили Иванова. Сред тях блести Йорданка Варджийска, която печели „Пирин фолк” през 1994 г., когато примата е едва трета. И за двете работи Тончо Русев. 11 години по-късно Лили си е на върха, а Враджийска я помнят малцина. Нищо, че обикаля с концерти и участия не само у нас, а и по света – дори отвъд океана.

Йорданка Варджийска е родена в Благоевград, в горещниците на празника на Света Марина Огнена, и затова казва за себе си: "Огнена съм, но пожари не правя". Завършила е актьорско майсторство в ЮЗУ "Неофит Рилски" при проф. Надежда Сейкова, проф. Златко Павлов и Гергана Дянкова. Тя е основателка на попфолк вълната заедно с фолкгрупа "Пирина" и песните на композитора Николай Ваклинов. Сред основателите е на "Пирин фест" и "Пирин фолк", където е печелила всички възможни награди. Репертоарът й включва разнообразие от авторски песни на фолклорна основа и народни, предимно от македонската област. Има издадени 4 солови музикални албума и 3 дуетни. Автор е на много текстове за песни, както и на музиката към тях.
Песента "Обичам те" е нейният най-голям хи, заедно с „Приятели”. Но остава в историята с първия стриптийз на фолк сцената. Самата певица разказва: „Излизам на първия фестивал на "Пирин фест" и съм с бюстие, което направи моята майка. Колежката Ели Кордева ме закопчала с ципа, но пропуснала копчето.Аз

излизам на сцената с един широк замах и... бюстието пада

Само секунда трая притеснението ми, много бързо реагирах и веднага го вдигнах. Чак камерите не успяха да снимат, но вестниците не пропуснаха този момент. Ама аз съм им благодарна, защото ме направиха популярна. След време много други започнаха да го правят нарочно, а аз без да искам. Но още се говори за това, което означава, че е оставило спомен. Добре, че бях с бельо, че ако не бях, щеше сигурно да е още по-оригинално”.

На „Пирин фолк” такива проблеми няма. Върховната за Варджийска 1994 година е изписана със златни букви в историята на фестивала в Сандански. Или по-скоро със сребристи. Също като уникално кичозния къс гащеризон на Лили Иванова. Особено, когато имаме предвид, че тя се появява на сцената на останалия от соца летен театър с уникални добавки към този смайващ тоалет. Декорирана е с

Кичозен евтин кръст с „инкрустации” от пластмаса

върху щедрото деколте с обилна гледка към нейния 55-годишен по онова време бюст и към дантелките на подаващия се под металическата одежда черен сутиен. Черен като наметката с вид на въздълъг елек, незнайно защо орнаментиран с цепки отвсякъде, за да се виждат късите гащета. Ефектът от тази шеметна поява става още по-зашеметяващ при вида на нейната

гримирана като фантома от операта

и облечена в златисто бекинг вокалистка. Нейното име е Сашка Васева. Да, същата Сашка Васева. Още по-забавно става, когато изясним и друга подробност.
Общото между двете певици е, че са сред първите фолкзвезди в България от каталога на знаменитата днес, но начеваща по онова време музикална компания „Пайнер”. Да, същата онази „Пайнер” на инженер Митко Димитров. Другият й кадър във въпросната зора на фолка е Милко Калайджиев. Скоро към отбора ще се присъедини и Глория.
За вербовката на Лили помага и унижението, на което я подлага фестивалът. Той не оценява нито фолкаджийската мелодия на представената конкурсна песен „Грешница съм аз на любовта”, написана от Тончо Русев. Нито проумяват скандалността на стиховете на Евтим Евтимов. Той слага в устата на Иванова уникални думи:


„От мен не става монахиня.  
Дайте ми да любя, да горя!
През пожари мъжки да премина!
В манастир не искам да умра”


Докато Лили пее, та се къса, а вержките, декориращи коланчето й за 3,20 лв., вероятно закупено от някоя сергия на главната улица в Сандански, няма кой да оцени аранжимента в стил „развит социализъм” на Константин Цеков от ФСБ.
Дрийм тимът не достига до лелеяната първа награда. Вместо на отбора на мечтите в състав: Лили, Тончо, Евтим, Цеков и Сашка, призът е присъден на Йорданка Варджийска, която след това е хит около петилетка, заедно с друг от победителите на „Пирин фолк” – гласовития Райко Кирилов. Изборът е дело на

жури с шеф Тодор Живков

Е, той поне не е онзи Тодор Живков, в смисъл на Бай Тошо, Тато, Тодора, или както наричате държавния глава до 1989 г., а по-малко популярният му адаш професор Тодор Иванов Живков.
Гледката на унизяването на естрадната прима е непосилна за Митко Димитров. Инженерът отлично съзнава как в онези години естрадните ни звезди са подложени на какво ли не, а демокрацията ги е низвергнала и ги е оставила не само без уважение, но и без ангажименти.
И той приема важно решение – взема Лили Иванова под крилото си. Месеци по-късно й издава албум на име  „Готови ли сте за любов”. Това всъщност е най-тиражният продукт на мегазвездата от 1982 г.