Роуън Аткинсън

Рождена дата: 06.01.1955
Пол: Мъж

Точно преди година и половина Роуан Аткинсън обяви, че не вижда смисъл да продължава живота на своя култов герой Мистър Бийн, който го направи световноизвестен. Според комика, който на Йордановден догодина закръгля на 60, вече му е много трудно да прави „физически смешки” от името на забавния персонаж. По негово мнение точно по тази причина Бийн през последните години изглеждал тъжен, а той искал да го помнят като безумен веселяк.

Цял живот Роуан Себастиан Аткинсън, роден на 6 януари 1955 г. в селско семейство в Консет, Северна Англия, син на фермер от дълбоката английска провинция и на неговата отчаяна съпруга, мечтаел да бъде шофьор. Още на десетина години той подкарва колата на майка си около обора на двора. Завършил училище той изкарва професионални курсове за шофьор на камион. Даже се пробва за тираджия.

Човек да си има сериозна професия като шофьор, пък актьорството я стане, я не. Такава била жизнената максима на младия артист, който не вярвал особено много в своя успех. Причината била във физическите му качества. Той много ясно си давал сметка, че много трудно би могъл да си намери истинска работа в телевизията и киното със своите натурални физически данни. Съвременният шоубизнес търси красиви и атлетични мачовци, а не младежи  тип „олигофрен възраст няма”, които изглеждат като сдъвкани и изплюти, преминали през центрофуга и мачкани на менгеми от главата до петите. Следвайки системата за ефекта на дефекта обаче нечоквано най-вече за него грозотата се оказва най-силният му коз.

Лицето му, сякаш направено от пластелин, се оказва истинска златна мина. Дипломата за електроинженер, която баща му много държал да си извади, останала неизползвана за ужас на родителите му, които яко спестявали, за да платят образованието на един от двамата си оцелели сина (третият брат умира в детска възраст) не къде да е, а в „Куинс Колидж” в Оксфорд. Мама и татко Аткинсън са сащисани, че вместо да си гледа интегралните схеми, синчето им веднага се записва в Експерименталния театрален клуб, откъдето постъпва в Драматичното общество на Оксфордския университет.

Докато Роуан се радва на знаменателната среща с писателя Ричард Къртис и композитора Хауръд Гудал, с които стават непробиваемо трио, родителите са много притеснени, че във времена на световна криза наследникът им се занимава с глупости.

Те малко се успокояват, когато още на 23 младият артист започва да прави за ВВС Радио 3 серия от комични измислени интервюта с велики личности, написани от колегата и приятеля му Ричард. На 24 го открива телевизията, ала успехът му е скромен, а парите са по-малко, отколкото изкарва при опитите си за тираджия. Късметът му обаче проработва 4 години по-късно, когато пак с Ричард не само написват, но и успяват да реализират сериала „Черното влечуго”. Ситкомът е разработен от тях в няколко различни филма със забавния герой от средновековна Англия, в който Роуан развива уменията си да прави смешни и поразителни гримаси.

Бийн се ражда на 1 януари 1990 г. „Темз телевижън”, от която и през соца, и малко след това БНТ пазарува филми и сериали, дава на Аткинсън шанса да пробва новия си образ в рамките на половин час. Успехът е голям, сравняват го с Бъстър Кийтън и Бийн остава на екрана до 1995 г. После му е посветен специален игрален филм през 1997 г. Десет години по-късно излиза втората пълнометражна продукция „Ваканцията на Мистър Бийн”, в която актьорът усмива надменноста на съвремения киноелит и фестивала в Кан. Роуан става любимо рекламно лице и започва да печели луди пари от това. От бира през фотофилмчета до колите „Нисан” го използват за техен посланик.

Постепенно Мистър бийн го прави един от най-богатите хора в света на шоубизнеса. До момента по изчисления на специализираните медии той е направил равностойността на 204 милиона лева от уникалния образ. Неговата последна поява в тази роля е фантастичен скеч по време на смайващото откриване на летните олимпийски игри в Лондон през лятото на 2012 г. Бийн се е превърнал в символ на Острова заедно със своя неразделен другар – малкия автомобил Мини.

Тази кола е най-малката част от прославената колекция от коли на актьора. С 85 милиона паунда в джоба, за него това не е учудващо хоби. А и Аткинсън му е отдаден напълно – дотолкова, че пише специализирани коментари за професионалните списания „Кар”, „Октан” и „Ево” и анализира за тв шоуто „Топ гиър”.

Все пак няма как да не отбележим, че наред с по-традиционни автомобили като минито, ретро Рено 5 GT турбо, Хонда „Сивик” хибрид, „Астъън Мартин”, Ауди А8 и вяскакви други по-нови и по-стари машини, Роуан е един от малкото притежатели на истински болид от Формула 1, който на всичко отгоре кара по пътища в провинцията. Неговият McLaren F1 се блъсна веднъж през 1999 г. в „Остин Метро” в Ланкашър, а през август 2011 г. актьорът се удари с формула 1 в дърво.

Това далеч не са всичките му инциденти. Веднъж през 1984 г. депутат от Консервативната партия се бе похвалил, че е теглил с „Ролс Ройс”-а си „Астон Мартин”-а на Аткинсън, като открил водача и автомобила в канафка близо до университета в Оксфорд. Горивото в кръвта кара Роуан да бъде истински и страстен фен на колите и на високите скорости. Както всички нас обаче и той си има фобии. Главната е към една обичана от мнозина германска марка.

„Не бих могъл да живея с Порше”, твърди звездата. Той признава, че колите са добри, но просто не му били по душа, имал проблем с тях. „Типичните хора, които карат „Порше”, просто не са моите хора”, обяснява странното си психическо отклонение актьорът.

Освен с колите, изпълнителят на Бийн отлично се справя дори със самолетите. По време на полет към Кения за ваканция през 2001 г. на борда на частния си джет, той спасява себе си, съпругата и двете им деца. Пилотът припада, а докато му помага да се свести, Аткинсън поема управлението на поелата курс към падане летателна машина.

Не е ясно дали поради тази геройска постъпка или за участието в легендарен филм за смелия агент 007 „Никога не казвай никога” (1983 г.) Аткинсън миналата година за рождения си ден полчи титлата и ордена „Командор на Британската империя”. Ролята е една от малкото му в сериозен филм, но пак си става дори на фона на приказния му отец от „Четири сватби и едно погребение, който кара и най-мрачните зрители да се попикаят от смях.