Бъстър Кийтън

Рождена дата: 04.10.1895
Пол: Мъж

Лично ненадминатият илюзионист номер едно в историята на света Хари Худини измисля за бебето Джоузеф Франклин Шести прякора Бъстър. Супер звездата се оказва същински орисник за малкия, който от една страна наследява атлетичните данни на фокусника и гимнастик, а от друга използва прозвището, за да направи уникална кариера в киното. И то не само като актьор, но и като продуцент, сценарист, режисьор.

Циментираната гримаса с големите тъжни очи носи на Бъстър Кийтън нов прякор – „великото каменно лице”. И наистина, при всички смешни и страшни ситуации, с които изобилстват филмите на комика, физиономията му не трепва.

Бъстър е роден на 4 октомври 1895 г в дълбоката американска провинция – Пикуа, щата Канзас, някъде по средата между центровете на просветата Ню Йорк и Холивуд. В смисъл, че и неговият път, въпреки ранния успех, е доста дълъг и сложен.

Той се появява в Холивуд като алтернатива на Чарли Чаплин. Когато кралят на смеха започва да променя стила си от причиняване на болки в стомаха от кикот към романтични и гротескни нотки за несправедливостите в живота на малкия човек, киноиндустрията решава да му измисли алтернатива.

Бъстър е добре сложен, за разлика от слабичкия Чарли, прави каскади, включително и върху влакове в движение, на фона на нелепите движения и патешката походка на конкурента му, а съвместната работа с друг виден смехотворител – Роско Арбъкъл прави комедиите на Китън не по-малко смешни от тези на Чаплин. Освен това, момчето си е чист американец, а не британски пришълец като издънката на цигански род от Острова. Иначе историята на Бъстър силно напомня тази на Чарли.И неговите родители са водевилни артисти. Със специалност акробатика, което обяснява и отличната спортна форма на момчето им. Оттам и връзката с Хари Худини, за която вече ви разказахме.

Също като Чарли, синът на Дивия Запад от малък тръгва да играе по сцените. Той обаче не е изоставян никога от родителите си, както Чаплин. Бъстър дори работи с мама и татко от най-ранна детска възраст – започва, когато е само на 10 години.

Когато е на 18 обаче, той тях оставя, понеже за разлика от старите разбира, че бъдещето в занаята е киното. През революционната 1917 г. той заснема първите си малки комедийни филми. Нещата потръгват и през 1920 г. на младежа е поверен собствен екип.

За разлика от Чарли, Бъстър  не успява да се превърне в бизнесмен. Авторските му продукции губят пари, главно заради неуморимата му страст да прави все повече и все по-сложни трикове и каскади. Кара се с разпространителите.

Той попада под натиска на гиганта „Метро Голдуйн Майер”. Огромната компания му предлага договор. Както самият Бъстър си спомня, вечният конкурент Чарли, основал супер успешна собствена компания с Дълглас Феърбанкс и Мери Пикфорд, му се обадил и му казал: „Какво чувам. Ще се продадеш. Не го прави”. Бъстър обаче решава, че противникът му подлага динена кора и от завист му дава неопискан съвет. После обаче ще признае сам: „Това беше най-голямата ми грешка”.

В онези години силно започва да настъпва говорещото кино, а немите филми заминават към „бунището на историята”, което го обезсърчава, въпреки че продуцираните от „МГМ” ленти все още печелят доста дори пари.

Нещата обаче стават ясни – старите звезди нямат избор, освен да се предадат. Светът на киното се е променил веднъж завинаги. Пък и Кийтън не е щастлив с гигантския продуцент, на който се е продал. Бъстър се пропива тежко, първата му жена го напуска с двете им деца, уволнен е от работа и в калабалъка изгубва цяло десетилетие. Той е сред прототипите на героя от филма „Артистът”.

Прераждането на гениалния актьор започва от самото начало – от цирковата арена. Там той намира отново смисъла на живота. През 40-те години се опитва да направи своето завръщане в Холивуд на стари години, но никога не постига големия успех от младостта. Затова пък намира своята истинска половинка. Чак от третия си опит в брака, Бъстър уцелва жената на живота си. И остава с нея дълги 26 години. Тя го спасява от алкохола, въпреки че за десетилетие той остарява визуално сякаш с 3.

През 1952 г. се снима в бенефисния за Чарли филм „Светлините на рампата”. Британският му съперник обаче и този път показва отношение – дава на Бъстър епизодична роля. Така му показва мястото в класацията. Цели седем  години и Кийтън е „пенсиониран” имиджово от колегите си. Дават му „Оскар” за цялостно творчество. Още седем години по-късно той почива в Холивуд от рак на белите дробове.

Снимка: kino.gbg.bg