Йордан Йончев - Гъмзата

Рождена дата: 26.01.1976
Пол: Мъж

Йордан Йончев - Гъмзата е български тромпетист, участващ в Ку-ку бенд. Роден е на 26 януари 1976 във Видин. Завършил е средно военно училище.Както всички знаят, Йордан Йончев – Гъмзата е тийн-секссимвола на Куку бенд – най-харесвания музикант от групата в категорията “девойки младша възраст”. Знаете ли кога Гъмзата се чувства най-безпомощен? Когато е наобиколен от десетки ученички с листчета и химикалки в ръце. И колкото повече са ученичките, толкова по-вероятно е Гъмзата да се смути и да си забрави подписа. Не че не му е приятно да е харесван – просто е стеснителен и скромен човек. Може би оттам иде тази особена привлекателност, на която не може да устои нито една девойка от Дунава до столицата.

Роден е на 26 януари 1976 година във Видин. Знае румънски, но не е румънец (поне според наличните документални извори). Започва да се занимава с музика на деветгодишна възраст, отначало свири на ударни инструменти. Завършил е военно-музикално училище и това е особено важен момент в биографията му. Там, както се казва, попаднал на хора военни и станал... тромпетист. При това много добър тромпетист. От професионална гледна точка това било много полезно. Гъмзата умее да свири всички военни маршове с такова майсторство, че би могъл да пробуди патриотични чувства и у най-големия космополит и нихилист. Но това не е всичко. Заради годините прекарани във военното училище Гъмзата е закачил две големи обеци на ушите си, които носи като протест (да не кажем бунт) срещу военщината.

Той си пази и прическата от онова време, за да му припомня винаги, колко по-лошо може да стане. Макар че по-лошо от милитаризма и казармата досега никой не се е сетил да измисли...В Ку-ку бенд Гъмзата идва през пролетта на 1997 година, като заместник на Виктор Митров, който заминава на работа на Карибите, където се задомява, оставил след себе си куп разбити сърца от последното турне на “Каналето”.

След като заедно с Ку-ку бенд участва в създаването на поредния албум, Гъмзата остава в групата и вече почти дванадесет години всички се радват на този удивителен човек. Негово дело са няколко култови композиции - "Танцуващият с вълци” от албума “Часът на Бенда”,- издържани в духа на големия майстор на народните аранжименти Дико Илиев.Извън музиката Гъмзата обича да чете, най-вече Хемингуей. А скъпият на сърцата ни Ърнест помогна на Гъмзата и на всички нас да стигнем до житейската истина, че скуката е състояние, породено от липсата на хубава музика, а хубавата музика се ражда от въображението и от мечтите.

Така че няма лошо да си въобразяваме, да фантазираме, да свирим и да мечтаем, защото най-важното е да си доставяме удоволствие с музиката. Може да се каже, че това момче е толкова добър музикант, че няма кой да му се опре, дори в световна величина. Виждали сме в шоуто как надсвирва с лекота всички 'големи'свои колеги от различни страни. Данчо има заслуга в развитието и на българската, като и на балканската народна музика. Той е човекът, който успява да съчетае в импровизациите си цялата същност и разнообразие на всичко, съществуващо до момента. Особено с вкарването на мотиви от родния му край, както и красиви ромски елементи. Само добър музикант би разбрал по-горните редове. Просто трябва да сме горди, че го има. Спомнете си годините, в които студентите от консерваторията бягаха от лекции, за да слушат 'един сватбарски чалкгаджия', който първо бе признат за най-добър извън страната ни, после и от нас - Иво Папазов, Ибряма.