Любомир Далчев (1902-2002)

Пол: Мъж

Любомир Далчев е един от най-добрите български скулптори, работили у нас в средата на ХХ век. През 1976 г. емигрира от социалистическа България е се установява в САЩ, където прави успешни изложби и живее от изкуството си.
Произведенията му се налагат с усет за монументалност, движение и способност за разкриване психологията на човека. До 1944 темите са голи тела, портрети и исторически композиции. Любомир Христов ДАЛЧЕВ е роден на 27 декември 1902 в Солун. Починал е през 2002 в САЩ. Завършва живопис (1926) в Националната художествена академия при проф Никола Маринов  и скулптура в Римската академия (1928). Специализира пластична анатомия в Париж (1929). След завръщането си в България активно се включва в художествення живот на страната. Член е на Дружеството на новите художници.
До 1933г. Далчев рисува живопис. Създава портрети и фигурални композиции (почти всички унищожени при бомбардировките над София, (1944):
През 1933г. прави първата си самостоятелна изложба на Далчев, в която представя рисунки по пластична анатомия. Излага и няколко скулптурни творби, а по-късно се отдава изцяло на триизмерното изкуство.  Той изхожда от пластичните традиции на българската дърворезба.
После реди скулптурни експозиции в в Будапеща, Скопие, Охрид и Прилеп (1964), Москва (1968), Петербург, Одеса и Баку.
Преподава в академията – първо по пластична анатомия, а по-късно моделиране. През 1955 вече е професор, ръководител на ателието по монументална скулптура. Сред най-известните му творби от този период е релефа на Паметника на Съветската Армия в София (1950-1953, бронз). Паметникът има четири релефа, създадени от четирима от най-добрите скулптори на времето. Тук произвдедението на Далчев изпъква ясно пред останалите и ги засенчва с истинската експресивност на фигурите.
Работи във всички видове и жанрове на монументалната скулптура и малка пластика. Прави над 50 фигури за Съдебната палата в София, капители в ЦУМ, орнаментални композиции за БНБ, църквата „Св. Никола”, картуши за Софийския университет и за Съдебната палата в Русе. Материалите са камък, бронз, дърво, кован мед, керамика.
Творбите му възпроизвеждат съвременни и исторически сюжети, теми от революционните борби и актуални политически събития: "Порт Сайд", "Линч", цикъл "Децата на Виетнам")
Фигурата "Бунт" (1960) през 1963 е заклеймена като формализъм и става една от причините за това Далчев да напусне завинаги родината си. Сред най-известните произведения от втория период на Далчев са са "Самуиловите войници" в градинката зад Централния военен клуб, пловдивският мемориал на Братската могила, паметникът на Коперник във Варна.
През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена. Заминава със съпругата си Ана, която също е скулптор, сина си Любомир Далчев и Петър Атанасов, който е техен помощник и шофьор. Далчев подарява цялата изложба на родината си, но това е прощален подарък – той никога повече не се завръща. Емигрира с цялото семейство и шофьора си в САЩ. Прави две изключително успешни изложби в Кливланд, от които тогавашният президент  Джордж Буш, токагава президент на САЩ си купува няколко работи.
След 10 ноември 1989 започва да изпраща писма до българските медии, в които моли  бъдат разрушени или преместени извън градовете повечето от паметниците, които е направил. Моли да бъде махнат неговият релеф от Паметника на Съветската армия в София тъй като го счита с „сгрешен“, макар това безспорно да е най-добрата работа в скулптурната композиция.
Далчев почина през юли 2002 г. в САЩ малко преди да навърши 100 години, без да се прости с родината си.
Награди -  ордени Народна репубника България – ІІ ст. (1959) Кирил и Методий - І ст. (1963). Лауреат на Димитровска награда (1971 )