Никълъс Кейдж

Рождена дата: 07.01.1964
Пол: Мъж

Никълъс Кейдж е роден на 7 януари 1964 год. в Лонг Бийч, Калифорния (САЩ) в семейството на професор по литература и танцьорка-хореографка. Неговата истинска фамилия е Копола, но тъй като не искал да се грее на славата на знаменития си чичо Френсис Форд Копола (режисьор на знаменитите филми "Кръстникът", "Апокалипсис сега", "Разговорът" и др.) решава да я смени с псевдоним. В някои интервюта по-късно споделя, че избрал името Кейдж в чест на композитор-авангардист, който се казвал така, а в други твърди, че го заимствал от известен герой от комиксите.Кейдж бил най-малкият в семейството. Неговият по-голям брат Марк става диджей и актьор, а средният - Кристофър -режисьор. Никълъс дори се снима във филма му "Падение" (1993).
Кейдж имал доста трудно детство, макар и да не обича да разказва за този период от живота си. Той бил съвсем малък, когато неговата майка Джой Вогелсанг постъпила в психиатрична клиника за лечение на тежка форма на депресия. Лекували я с електрошок и тя загубва паметта си. С мъжа си се развежда, когато Никълъс бил едва 12-годишен.
Отношенията на бъдещата кинозвезда с бащата Аугъст Копола, син на композитора Кармин Копола и роден брат на великия кинорежисьор Френсис Форд Копола, винаги са били доста сложни. Кейдж смята, че баща му е затаил враждебност към него, след като при една семейна свада съпругата го излъгала, че Ник не е от него. Актьорът се изказва доста крайно за семейството си. В интервю за сп. "Плейбой" (Playboy) например заявява: "Семейството ми е основен източник на неприятни изживявания. Ние произхождаме от древен италиански клан на грабители и разбойници. В нашия род е имало даже и убийци."Първите си опити като актьор Никълъс Кейдж прави още като ученик в училище в Бевърли Хилз, а по-късно в средния курс прекарва ваканциите, посещавайки актьорските курсове към "American teatre" в Сан Франциско. Напуска училище 17-годишен и започва да си търси роли в киното. Телевизионният му дебют се състоял през 1981 г. във филма "Най-добрите времена" (Best of times, 1981), последван от незначителни роли в киното, които обаче не му носят желаната популярност.
С участието си във филма "Момичето от долината" 17-годишният актьор привлича вниманието. Въпреки този ранен успех, началото не е леко. Самият той споделя, че това били тежки времена за него: "В този момент бях уверен, че ще е най-добре да постъпя в търговския флот. Провалих се на актьорските проби за роля във филма "Аутсайдери" (реж. Френсис Копола) и стигнах до абсолютното неприемане на Холивудската система. Всички актьори минават през това, но аз като че ли бях готов лесно да се откажа от борбата. Помислих си: добре, ще опитам щастието си още веднъж и ако не излезе нищо, отивам в морето, ще стана моряк и писател".Известността идва едва след участието му през 1987 г. в "Да отгледаш Аризона" (Raising Arisona) на братя Джоел и Итън Коен, "Лунатици" (Moonstruck) на Норман Джуисън и "Диво сърце" на Дейвид Линч (отличен през 1990 г. със Златна палма на кинофестивала в Кан).
Актьорският му талант обаче е безрезервно признат и от критиката, и от публиката, след ролята на сценариста-алкохолик от филма на Майк Фигис "Да напуснеш Лас Вегас" (Leaving Las Vegas, 1995). За превъзходната си игра в него Никълъс Кейдж е удостоен през 1996 г. с мечтаната от всеки актьор награда "Оскар".
Същата година се жени за актрисата Патриша Аркет, независимо че и двамата имат деца от предишни връзки. Никълъс например има син - дванайсетгодишният днес Уестън - от актрисата Кристина Фултън.Кейдж става популярен сред масовата публика, след като почва да се снима във висобюджетни продукции, като "Скалата" (The Rock, 1996), "Въздушен затвор" (Con Air, 1997) и "Лице на заем" (Face Off, 1997) на режисьора Джон Ву, които имат огромен касов успех. Благодарение на тях той успява да влезе в така наречения клуб "20 милиона", в който "членуват" холивудските актьори, чиито хонорари за участие във филм възлизат на тази закръглена сума. Така например, Кейдж получил именно толкова пари, за да се снима в "Да изчезнеш за 60 секунди" (Gone in sixty seconds, 2000), както и за един от последните си засега филми "Гласът на вятъра" (Windtalkers, 2002), режисиран отново от Джон Ву.Но Кейдж не зацикля, както някои само на роли в лесносмилаеми екшъни, а продължава да приема с готовност участия и в по-нестандартни за Холивуд творби. През 1998 г. играе с Мег Райън във философската мелодрама "Градът на ангелите" (City of Angels, 1998), през 1999-а - в трилъра "8 мм" (8 mm) и пр. Но с каквито и роли да се заеме, неговата идея-фикс винаги си остава тоталното превъплъщение в екранния персонаж. Старанието му да се вживява напълно в своите герои е почти маниакално: така например, докато се снима във филма "Пилето" ("Birdy", 1984) на режисьора Алън Паркър, Кейдж настоял да му извадят без упойка два зъба, за да прилича на своя герой, а по време на снимките на "Целувката на вампира" (Vampire's Kiss, 1989) изял пред камерата жива хлебарка.
Докато се подготвя за участието си в "До краен предел" (Bringing out the Dead, 1999) на режисьора Мартин Скорсезе, ходел редовно на нощни дежурства с екип от лекари на "Спешна помощ", за да опознае отблизо умопобъркващия ритъм на тяхната работа в град като Ню Йорк.Никълъс Кейдж се пробва също в продуцентството и режисурата. През 2002 година бе режисьорският му дебют с филма "Сони".
През 2001 г. той се разведе със съпругата си Патриша Аркет. Според слуховете, вина за разваляне на отношенията помежду им имала Пенелопе Круз, с която точно тогава се снима във филма "Мандолината на капитан Корели". Миналата година Кейдж се ожени за дъщерята на Елвис Пресли - Лиса-Мари и само след три месеца бракът им се разпадна.По-важни награди: "Оскар" (1996) за най-добър актьор за филма "Да напуснеш Лас Вегас"; "Златен глобус"(1996) за най-добър драматичен актьор в "Да напуснеш Лас Вегас"; MTV Movie Awards (1998) за най-добър екранен дует (с Джон Траволта) в "Лице на заем" и през 1997 отново за най-добър екранен дует (с Шон Конъри) за филма "Скалата" (The Rock) и др.