Матю Макконъхи

Рождена дата: 14.11.1969
Пол: Мъж

С мъжествената си привлекателност, която би му отивала и ако се занимаваше с отглеждане на добитък, Матю Макконахи се сблъсква със славата скоро след екранния си дебют във филма на Ричард Линклейтър от 1993 „Dazed and Confused”. След като е избран да участва в два високопрофилни филма през 1996, „Самотна звезда” и „Време за убиване”, актьорът е обявен за една от най-горещите млади звезди и предизвиква сравнения с такива чаровни проводници на екранен тестостерон, като Пол Нюман и Том Круз. Чисто тексаски продукт, Макконахи е роден на 4 ноември, 1969г. и израства в Лонгвю. Син на учителка и бизнесмен-бивш професионален спортист, той се справя отлично със спортните занимания в гимназията и е избран за "Най-хубав" от съучениците си в последната година. След като завършва гимназия, Макконахи работи известно време в Австралия и се завръща в САЩ, където се записва да учи в Тексаския държавен университет в Остин. Точно там се среща с продуцента и кастинг-режисьор Дон Филипс, който го представя на режисьора Линклейтър, и след като през 1993 се дипломира, (специалност кино) Макконахи е избран да участва в „Dazed and Confused”. Въпреки че ролята е сравнително малка, Макконахи изрича една реплика, с която винаги ще се помни: "Едно им харесвам на ученичките: Аз ставам все по-стар, а те винаги са си на една и съща възраст". След „Dazed and Confused”, Макконахи се снима в поредица от поддържащи роли във филми с различно качество: 1994 – „Return of the Texas Chainsaw Massacre”, 1995 „Boys on the Side”, където играе ченге, приятел на Дрю Баримор. Вторият филм увеличава популярността му и година по-късно е избран за ролята на Джон Сайлс в „Lone Star”. Макконахи прави силно впечатление в малката, но ключова роля на любимия градски шериф Бъди Дийдс – и както си му е редът – скоро получава първата си главна роля в адаптацията на Джоел Шумахер от 1996 по романа на Джон Гришам „A Time to Kill”. Макар и критиката да не е във възторг от филма, Макконахи съумява да привлече вниманието на зрителите – при това в компанията на звезди като Самюъл Джаксън, Кевин Спейси и Сандра Бълок. Оказал се на трона на холивудските знаменитости, статут циментиран и от появата му на корицата на Vanity Fair през август 1996, Макконахи парадоскално се снима в поредица от малки, непостигнали почти никаква известност продукции, преди да получи главната роля на адвоката в „Амистад”,  робският епос на Стивън Спилбърг от 1997. Същата година играе и ню-ейдж теолога в „Контакт”, адаптацията на Робърт Земекис по бестселъра на Карл Сейгън. След ново сътрудничество с Линклейтър през 1998 в „Братята Нютън”, където заедно с Итън Хоук, Скийт Улрих и Винсънт Д'Онофрио са най-фотогеничните банкови обирджии. Макконахи отново е заедно с добрата си приятелка Сандра Бълок в режисьорския й дебют – късометражния „Making Sandwiches”, същата година. Междуврменно Макконахи се позагубва малко от погледа на обществеността - и при положение, че критиците не са въодушевени нито от таланта, нито от физическите му дадености, актьорът среща трудности да намери ролите, които според него биха го представили най-добре. Но следващата му роля отново е главна – този път в „Ед телевизията” на Рон Хауард . Филмът за безгрижния, най-обикновен човек, който за една нощ се превръща в знаменитост, когато позволява животът му да бъде излъчван по телевизията, се оказва успешен, а актьорът получава отлични отзиви за симпатично отнесената си игра. „Ед телевизията” получава предимно позитивни отзиви и приличен боксофис, а към края на годината името на Макконахи се споменава във връзка с няколко големи проекта, сред които и този на собствената му компания, J.K. Livin'. През октомври 1999г. Макконахи става още по-популярен, но по малко по-различен начин, когато е арестуван за оказване на съпротива, след като полицията в Остин пристига да провери съседско оплакване за силен шум в къщата му посред нощ. Полицията заварва актьора да се забавлява, като свири на бонгоси, гол – повдигнати са и обвинения за употреба на наркотици, които по-късно отпадат без последствия.
След като се потапя в напрегнатата битка за за немската шифровъчна машина Енигма в завързания трилър от Втората Световна война „U-571” (2000), Макконахи сменя жанра и заедно с Дженифър Лопес се снима в романтичната комедия „Сватбеният агент” (2002). Лековатата комедия с нищо не повдига реномето му на актьор, но все пак задържа  Макконахи в полето на общественото внимание – наред със слуховете за странното му поведение извън екрана. Макконахи в ролята на наперения адвокат, принуден да преосмисли ценностната си система след променящо живота му преживяване в „13 Conversations About One Thing” през 2001, принуждава и критиците, и зрителите да преоценят в положителен смисъл мнението си за ексцентричния актьор. Следва отново партньорство с колегата от „U-571” Бил Пакстън в неочаквано интересния (и доста изнервящ) „Грях” (2001). В края на същата година ексцентричният актьор оказва спешна помощ на припаднала жена по време на Международния кинофестивал в Торонто по време на интервю за „Царството на огъня” (2002), и макар и филмът да не се представя особено добре в боксофиса, Макконахи получава добри отзиви. Следват романтичната комедия с Кейт Хъдсън „Как да разкараш гаджето си за 10 дни”” и „Сахара” с бившата любима на актьора – Пенелопе Крус. В момента Матю е безкрайно влюбен в бразилската моделка Камила Алвес и отскоро е и баща на първото им  детенце.