Робърт де Ниро

Рождена дата: 17.08.1943
Пол: Мъж

Робърт де Ниро е роден на 17-ти август 1943 година в Ню Йорк. Родителите му - и двамата артисти, се развеждат, когато Де Ниро е едва на две години. Той остава при майка си. Още като ученик Де Ниро започва да взема уроци по театър. Записва се да учи актьорство още в тийнейджърска възраст и напуска училище на шестнадесет, за да се занимава по-професионално. Започва да се обучава в елитно актьорско студио, по-късно му преподават престижните учители Лутър Джеймс и Лий Страсбърг. Неговият актьорски дебют е през 1966 година във филма на Брайън Де Палма "The Wedding Party", който обаче не се появи на големия екран до 1969 година. Първата му поява е в "Greetings" (1968), също режисиран от Де Палма. В него той е млад мъж, който отива да воюва във Виетнам. Макар че бе високо оценен за ранните му филми, истинското признание идва с деветия - емоционален филм за бейзбола "Bang the Drum Slowly" (1973). Участието му в "Mean Streets" по-късно през същата година го записва в категорията на най-аплодираните млади американски актьори. Филмът поставя началото на съвместната работа между Де Ниро и многообещаващия режисьор Мартин Скорсезе. През 1974 година Робърт Де Ниро печели Оскар за най-добър поддържащ актьор за ролята си в продължението на филма на Франсис Форд Копола "The Godfather"-2, създаден по романа на Марио Пузо. При подготовката за ролята на младия Вито Корлеоне Де Ниро изучава основно сицилианския диалект и по време на целия филм казва само осем английски думи. "The Godfather"-2, където участват и Ал Пачино, Даян Кийтън и Робърт Дювал, печели Оскари и за филм, режисьор и сценарий. Де Ниро продължава да работи със Скорсезе в "Taxi Driver" (1976). За този филм Де Ниро е номиниран за Оскар за най-добър актьор. Третият му филм със Скорсезе е мюзикълът "New York, New York" (1977), където Де Ниро е джаз музикант, романтично обвързан с певица (Лайза Минели). През 1978 Де Ниро прибавя към трофеите си и втората номинация за Оскар за най-добър актьор с участието си в "The Deer Hunter". През 1980 година Де Ниро приема предизвикателството да играе ролята на боксьор, за която напълнява с 22 килограма, във филма ма Скорсезе "Raging Bull", в основата на който е автобиографията на Джейк Ламота. За тази роля Де Ниро печели Оскар за най-добър актьор. Филмът-класика бе номиниран за осем Оскара, включително за филм, режисьор и поддържаща роля (Джо Пеши). Следващите десет години Де Ниро играе разнообразни по стил филми с различен успех. Той се снима с Джери Луиз в поредния филм на Скорсезе "The King of Comedy" (1983), а с Джеймс Удс и Джо Пеши в "Once Upon a Time in America" (1984). Актьорът дръзко се впуска в романтична драма ("Falling in Love" (1984) с Мерил Стрийп), научна фантастика ("Brazil" 1985) и историческа драма ("The Mission" (1986). Голям успех Де Ниро постига през 1987 година, когато отново се снима във филм на Брайън Де Палма - "The Untouchables" в ролята на Ал Капоне, партнирайки на Кевин Костнър, който пък е Елиът Нес - агент на ФБР. Следващата година Де Ниро прави голям скок с екшън комедията "Midnight Run" (1988). В същата година купува бивш завод за кафе близо до Манхатън и го превръща във филмов център - "TriBeCa Film Center" основан заедно с Джейн Розентал. Първият му проект като изпълнителен продуцент е разочароваща преработка на "We’re No Angels", където участва с Шон Пен. Де Ниро се снима във филма на Пени Маршъл и ето я и четвъртата номинация за Оскар за най-добър актьор. Тук той е пациент, който идва в съзнание след 30-годишна кома. Робин Уйлямс е лекуващият го лекар. Филмът има също номинации за най-добър филм и сценарий и има дори повече успех от излезлия същата година филм на Скорсезе "Goodfellas", с Джо Пеши и Рей Лиота, където тримата са приятели, издигащи се в йерархията на мафията в Ню Йорк. Нова номинация за Оскар за най-добър актьор Де Ниро получава през 1991 за страховитото си превъплъщение на Макс Кеди във филма на Скорсезе "Cape Fear", където участват и Ник Нолти и Джесика Ланг. Де Ниро прави режисьорския си дебют през 1993 година с одобрения от критиката, но подценен "A Bronx Tale". Той също така продуцира и играе във филма. Създаден е по пиесата на Чаз Палминтери, който също участва във филма. Като добавка Де Ниро продуцира и кратък телевизионен сериал, който се излъчва през 1993 година. Въпреки че развива дейността си като продуцент и режисьор, той упорито продължава актьорската си професия, където намира най-голям успех. След странната романтична история "Mad Dog and Glory" (1993) с Ума Търман и Бил Мъри, Де Ниро се снима в адаптирания от Кенет Брана роман на Мери Шели "Frankenstein" (1994). Този филм се оказва провал, но Де Ниро се налага отново със следващия: "Heat". Филмът, режисиран от Майкъл Ман, получава добри отзиви, но в крайна сметка се оказва комерсиално разочарование. През 1995 Де Ниро се появява отново със Пеши и Скорсезе в изпълнената с насилие гангстерска драма "Casino" с участието на Шарън Стоун. Неуморимият Де Ниро продължава упорито да продуцира и да участва във филми през деветдесетте. В 1996 година играе с Уесли Снайпс в неповторимия "The Fan". По същото време изпълнява и поддържащи роли в "Sleepers" и "Marvin’s Room", семейна драма с Даян Кийтън, Мерил Стрийп и Леонардо Ди Каприо(Де Ниро отново е продуцент). Доста по-голям успех постига през 1997 година с "Jackie Brown", режисиран от Куентин Тарантино и с участието на Самуел Джаксън с "Wag the Dog" - черна комедия, която Де Ниро продуцира и партнира на Дъстин Хофман. Изиграва и поддържаща роля в "Cop Land" със Силвестър Сталоун и Харви Кайтел. След малка роля в адаптацията по Чарлз Дикенс "Great Expectations" и участието му в екшън трилъра "Ronin" (и двата през 1998), Де Ниро прави голям скок с "Analyze This", чийто продуцент е пак той. Прави завръщане към драмата с"Flawless". През 2000 година участва като безстрашен лидер в екшъна "The Adventures of Rocky and Bullwinkle". След заснемането на "Men of Honor" (2000), Де Ниро оглавява "15 Minutes" (2001), екшън-трилър с Ед Бърнс. Играе също с Едуард Нортън, Анджела Басет и Марлон Брандо в "The Score" (2001). Де Ниро навлиза и в ресторантския бизнес с отварянето на "TriBeCa Grill" през 1988 година. Сключва брак с Даян Ейбът за периода от 1976 до 1988 година. Двамата имат син,Рафаел и осиновена дъщеря от предишния брак на Даян, Дрийна. През 1997 година се жени за дългогодишната си приятелка Грейс Хайтауър. Двойката има син, Елиът,роден 1998 година. Развеждат се през лятото на 1999 година.