Джейн Фонда

Рождена дата: 21.12.1937
Пол: Жена

Джейн Фонда е родена на 21.12.1937 г. в Ню Йорк. Като дете тя се държала много властно и вироглаво - поведение, което по-късно се проявило както в филмовата й кариера, така и в личния й и обществен живот. Като тийнейджърка Фонда не показвала особен интерес към сцената, докато през 1954 не участвала заедно с баща си в постановката на „The Country Girl”. Но и това изживяване не я накарало да се втурне към актьорската кариера – Фонда изучавала изкуства в Европа и се завърнала в САЩ, за да работи като модел. По това време се заема и сериозно да учи в Актърс студио на Лий Страсбърг. Дебютира на Бродуей в „Tall Story”, а през 1960 повтаря същата роля и в дебюта си на големия екран. Талантлива, но не изключителна актриса по това време, Фонда смайва всички (и най-много баща си), като става първата от популярните американски актриси, която се появява гола в чуждестранен филм. Филмът е „Хоровод” (1964), режисиран от нейния любовник (и по-късно първи съпруг) Роже Вадим. Събитието е ознаменувано с гигантски рекламни плакати в Ню Йорк, на които Фонда е съвсем гола, макар и в гръб. Вадим решава да превърне любимата си в "секс богиня" чрез поредица пикантни, но незапомнящи се филми; най-добрият от които остава „Барбарела” (1968). Филмът за комиксовата героиня разчита много на острия комедиен усет на актрисата (доказан и в американски филми, като показвания и у нас „Кет Балу”, 1968) и на футуристично-еротичния й костюм. В края на 60-те кариерата на Фонда претърпява метаморфоза - тя става активна участничка в движението против виетнамската война. Прочутото й посещение във Виетнам в разгара на войната й спечелва прозвището "Ханой Джейн", както и враждебността на буквално всеки американец, бил се някога в Югоизточна Азия. Дори и при това положение, в началото на 70-те Джейн Фонда е на върха на славата си; през 1971 спечелва първия от двата си Оскара за ролята на скъпоплатена проститутка в „Клут” (вторият Оскар е за „Завръщане у дома” (1978)), и кариерата й разцъфтява, независимо от подмолната кампания за дискредитирането й и разпространяването на идиотски твърдения за подривна дейност (един от изфабрикуваните слухове е, че Фонда е унищожила единствения съществуващ негатив на филма „Дилижансът” заради омразата си към Джон Уейн). През 80-те Фонда реализира още няколко професионални и лични постижения: снима се за първи и последен път във филм заедно с баща си „Край Златното езеро” (1981); участва в кампаниите на активиста-борец за мир Том Хайдън, за когото се е омъжила в началото на  70-те, и издава първата от поредицата видеокасети с фитнес-упражнения, превърнали се в бестселъри (670 милиона долара печалба за актрисата). Освен това получава и награда Еми за ролята си в телевизионния филм „The Dollmaker” (1984). Краят на брака й с Хейдън идва в началото на 80-те, а през 1991 Фонда се омъжва за медийния магнат Тед Търнър (бракът им свършва през 2000 г.) и значително намалява ролите си в киното. Вече не е и същата бунтарка, както две десетилетия по-рано. От този период не можем да не споменем филма „Stanley & Iris”, в  който си партнира с Робърт Де Ниро (1990). През 2001 Фонда за кратко  се върна на сцената за благотворително представление на „Монолозите на вагината”. Предишната година направи в Нигерия филм против разпространеното в страната обрязване на женските генитали. Авторка е и на няколко книги.