Британската кралица Елизабет Втора и съпругът ѝ принц Филип се готвят да отбележат платинената годишнина от сватбата си без излишен шум, пише в. Дейли експрес, цитиран от inews.bg. Те могат да се похвалят с най-дългия брак на монарх в британската история -  цели 70 години. Историята на тяхната любов разказва Дарик.

През 1947 г. е оповестен годежът на принцеса Елизабет и Филип Маунтбатън, който има гръцко, датско и германско кралско потекло. Сватбата им е на 20 ноември същата година в Уестминстърското абатство в Лондон. Младоженецът получава титлите принц Филип и херцог на Единбург.

Младата принцеса Елизабет, която вече е майка на две деца - принц Чарлз и принцеса Ана, на 25-годишна възраст се озовава в центъра на британския политически живот, след като баща ѝ, крал Джордж Шести, умира внезапно през 1952 г. След като става кралица, Елизабет ражда още две деца - принцовете Андрю и Едуард.

По време на непоклатимия им брак херцогът на Единбург е подкрепял, съветвал и обичал кралица Елизабет Втора. Нищо чудно, че тя го нарича нейната "сила и опора". Макар първоначално да не е одобрен от родителите и придворните, сега, наближавайки 70-годишнината си, бракът на кралица Елизабет Втора и принц Филип е история за голям успех.

Говори се, че още на 13-годишна възраст Елизабет се зарекла, че никога няма да вземе за съпруг друг мъж, освен Филип. Това се случва през 1939 г., когато тя е още принцеса, а той е привлекателен гръцки принц и морски кадет. Когато Филип ѝ предлага брак в имението Балморал през 1946 г., Елизабет приема, без да се посъветва с родителите си.

Кралят и кралицата настояват за период на размисъл, но принцесата е непоколебима в решението си. Писмата, писани скоро след сватбата им през 1947 г., са свидетелство за голямата им любов.

"Филип е ангел. С него се държим така, сякаш си принадлежим от години", възторжено казва принцеса Елизабет на родителите си.

Не по-малко ентусиазиран е и Филип: "Тя е единственото нещо в света, което е абсолютно реално за мен".

Смята се, че двойката е била най-щастлива, когато Филип е разпределен в Малта от 1949 до 1951 г. С него е и бъдещата кралица. Нейно величество впоследствие е споделяла с нотка тъга, че това е било единственото време, в което е могла да води "нормален" живот.

Заболяването и преждевременната смърт на баща ѝ крал Джордж Шести слагат рязък край на това относително безгрижно време. Първоначално Филип си взима отпуск за неопределено време от флота, но впоследствие става ясно, че той никога няма да се върне на служба.

Въпреки дълголетието си, бракът на Елизабет и Филип невинаги е бил безпроблемен. Особено в ранните години, когато Елизабет вече е кралица, принцът се бори с това постоянно да е в сянката ѝ и да стои на няколко крачки зад нея. Кралският съпруг също така не крие недоволството си, че четирите му деца приемат презимето на Елизабет - Уиндзор, а не неговото - Маунтбатън.

В очите на закона бракът между кралица Елизабет Втора и херцога на Единбург е неравен - организацията на целия живот на принц Филип зависи от официалната програма на съпругата му. С течение на времето обаче той свиква с необичайната си позиция.

Кралица Елизабет Втора и принц Филип са се подкрепяли взаимно в "главоболията" покрай разводите на три от четирите си деца, както и в най-трудния период - от 1992 г., когато престолонаследникът принц Чарлз и принцеса Даяна оповестяват раздялата си до смъртта на лейди Ди пет години по-късно.

Успешното партньорство между кралица Елизабет Втора и съпруга ѝ е изградено не само върху любов и взаимно уважение, но и върху сходното им чувство за хумор. Това не означава обаче, че в семейния си живот те са били имунизирани срещу обичайните за всеки брак кавги. Бившият личен секретар на кралицата, лорд Чартърис, е разкрил, че не е било необичайно за Елизабет да казва на съпруга си "да си затваря устата".

Бракът на кралица Елизабет Втора с херцога на Единбург, подобно на властването ѝ, е триумф на стабилността.