Но пък тя успява да си създаде множество врагове. Най-изявената ѝ противничка неизменно е Серина Уилямс. Според мнозина причината е, че през 2004 г. тогава 17-годишната Шарапова успява да победи напълно неочаквано за всички Серина на финала на Уимбълдън.
Това е огромна радост за рускинята и огромен удар за американката, която е отишла с нагласата да защити двете си поредни титли от турнира. Мария разкрива, че след финала тя чува Серина да плаче в съблекалнята и това е една от причините Уилямс да я намрази:
"Хората не спират да ме питат защо ми е толкова трудно да победя Серина: през последните десет години тя все ме бие. Спечелила съм 2 мача срещу нея, а съм загубила 19. Според мен основната причина се крие там в онази съблекалня. Мисля, че Серина ме намрази, защото бях едно кльощаво хлапе, което я победи - въпреки всички очаквания - на Уимбълдън.

Мисля, че ме намрази, защото ѝ отнех нещо, което ѝ принадлежеше. Мисля че ме намрази, защото я видях в най-лошия й момент. Но най-вече мисля, че ме намрази, защото я чух да плаче. Никога не ми прости за това. Скоро след турнира разбрах, че Серина казала на своя приятелка, която от своя страна ми предаде думите й: „Никога повече няма да изгубя от тази малка кучка."

Шарапова не се обижда от думите или поне не го показва, защото нищо не ѝ отвръща, просто постъпва така, както винаги - съсредоточава се върху играта си. Тя напълно разбира, че в тениса винаги си сам.

Най-силната страна на Шарапова е, че трудностите я амбицират още повече, провалите я правят още по-жадна и по-упорита. Тя признава, че преди допинг скандала дори е обмисляла своето оттегляне от професионалния тенис, но след като е обвинена така несправедливо (според самата нея), решава, че ще продължи.

В Неудържима обяснява: „Много фенове, много момичета се свързаха с мен, за да ми споделят, че са били вдъхновени от моя пример и моя живот. Никога преди това не се бях замисляла за влиянието си над другите хора, как всичкият труд, който бях положила, щеше да проправи път за следващите поколения, както някой преди мен бе проправил пътя за мен. Сега осъзнах това и то ме вдъхнови. Направи ме щастлива и ме накара наистина да искам да се върна и отново да заиграя.

Интересното е, че преди това си мислех единствено за края. Как ще приключи всичко, как ще се оттегля. Вече не се замислям за това. Сега мисля единствено за играта. Ще играя, докато мога. Доколкото мога. Докато не свалят мрежите. Докато не изгорят ракетите ми. Докато не ме спрат. Ще ми се да опитат!"

Друго много ценно качество на Мария е фактът, че тя е реалист - дава си сметка много добре какво може и какво не умее. Разкрива, че когато е разбрала недостатъците си и ги е приела, е започнала да играе най-добрия си тенис. Днес тя съвсем реалистично се определя като „стара" (поне за професионалния тенис), но това я амбицира още повече.

Източник: Спортал