Каква хубава седмица за българската журналистика - за журналисти в рамките на 5 само дни се обявиха вицепремиерът Томислав Дончев, за когото знаехме като за философ (колегите му в кабинета му викат Конфуций), вече бившият депутат Антон Тодоров, който даже се бил завръщал в журналистиката (без някога да е бил в нея, отличието му е от курсове за бояджия), самият Цветан Цветанов, който дори изнесе лекция за фалшивите новини, че даже измамникът Спас/Александър, дето завличал звезди с дребни услуги като осигуряване на евтини билети или на безплатни коментари за сайтове, и той се оказа журналист.

За последния случай Валери Петров има безсмъртна поема на име Керачка Петрова, в която рефренът е: "Откъде да знам, че била луда, като всичко си беше нормално". А иначе любимият ни стих е:

И пратила тя една депутатка,
и тя една гъска,
и тя една патка,
да се лута между тез и онез -
сиреч между "Плас Пигал" и "Пер Лашез",
та едва я спасили
прогресивните сили.

На този прекрасен фон, питания кой е и кой не е журналист се чуха дори в Делото на годината или Процеса на века, както може би с провинциалния си патос ще го описват нявга медиите. Та по въпросния казус защитата на премиера Борисов отвръща на обвинението на депутатката Елена Йончева, че била засегната от думите на министър - председателя, като изтъква нещо оригинално: каква журналистка била тя, че да й уронвали престижа заявленията на човека?

И още нещо забавно по делото - адвокатите на Йончева трябва да докажат кой е писал във фейсбука на премиера. Сиреч, поне той не се обявява за журналист. Засега...
Става страшно, драги зрители!