Коя е следващата стъпка?
Мисля, че имам нужда да натрупам още опит като репортер. Имам нужда да науча още много неща. Ако ми е писано да ми се случат по-различни неща, ще направя всичко възможно да се справя и да се представя добре.

А би ли сменила посоката, да правиш нещо различно от лайфтайл журналистика?
На този етап моят бекграунд и опит са ме довели точно до този момент и така е трябвало да се стекат обстоятелствата. Първата една година, когато дойдох в телевизията, всячески се опитвах да избягам от имиджа на моделката, която е станала репортерка. В един момент установих, че няма как да избягам от това, защото това съм аз. Приех, че лайфтсайл журналистиката е моето нещо и се надявам, че се справям добре с този ресор и че правя хубави неща. Старая се.

Сблъскала си се с предразсъдъци?
С много.

Коя е най-вълнуващата ти среща досега?
Миналогодишната ми среща с Armin Van Buuren. Специално бяхме поканени в Амстердам за началото на турнето му Armin Only Embrace. Той се държа прекрасно и това, което ми прави впечатление за многото срещи през тези три години със световноизвестни личности, е, че всички те са супер земни и сърцати хора. Уви, това невинаги може да се каже за нашите родни звезди, някои от които имат повече самочувствие отколкото покритие. Впечатли ме и Райън Тедър, вокалистът на One Republic. Беше дошъл в България по-рано и в деня на интервюто с него ми разказа как е излязъл от хотела, тръгнал е по улиците да се разхожда сам и да разглежда забележителностите на София. Тогава го попитах: „Защо го правиш, ти всяка седмица си на ново място, откъде намираш желанието да обикаляш, да опознаваш тези култури?“ Отговори, че за да има вдъхновение да пише музика и тя да е смислена във всяка държава се опитва да разбере максимално за бита, културата и хората т.е. така той показва уважение към страната, в която гостува. И вечерта на концерта излезе с българското знаме. Беше един от най-запомнящите се концерти в живота ми. Последно ме впечатли певецът Алекс Клер, за който се знае, че е ортодоксален евреин. Когато му подадох ръка да се запознаем, той не подаде своята и каза: „Съжалявам, аз докосвам само жена си.“ И аз се втрещих. След това в интервюто го попитах защо е така и тогава ми обясни, че за него дори елементарният допир като ръкостискането, е вид интимност, и го приема като неуважение към своята съпруга, която безкрайно обича. И си говорихме за младото поколение, което е консуматорски настроено, което няма уважение към ценностите като брак, семейство.

А за теб как е?
За мен е по същият начин, но невинаги е било така. Просто с времето човек пораства и започва да мисли по различен начин.

Личният ти свят промени ли си от това, че си популярно лице от екрана?
Не бих казала. Или позволяваш да ти се отрази по някакъв начин, или не. Аз не съм позволила, не съм се променила като човек, като възприятия, като отношение към другите. И другите не са се променили към мен. Освен съседите ми, които невинаги ме поздравяваха в асансьора, а изведнъж рязко започнаха да ме поглеждат усмихнати и да ме питат как съм. Когато си на екран, хората ти се усмихват повече, разпознават те и е приятно.

Свободно ли сърцето ти?
Не. заето е. Сериозно заето.

Какво е за теб любовта?
Любовта е нещо, без което не мога да си представя, че мога да съществувам. Непрекъснато съм влюбена т.е. винаги има обект на моята любов. Може да не е мъж, може да е нещо, свързано с работата, но трябва да има обект на тази любов, защото аз съм зодия Стерелец, което е огън, емоционалност, експресивност. Обичам да давам любов, но обичам и да получавам. А ако не я получавам, лампичката светва и имам чувството, че нещо не е наред. Любовта е движещата сила, бензинът в кръвта и няма как да се усмихваш, да правиш каквото и да било в ежедневието си, ако не си щастлив и спокоен вътрешно. Аз съм щастлива и много спокойна.

Какво друго ти дава бензин?
Може би вдъхновението за работа, любопитството – това е едно от нещата, които не искам никога да губя. Пътуванията са нещо, без което не мога. Това да изляза от тази среда, в която съм, е нещо, което се стремя да правя често и всичките си спестявания харча за пътувания и концерти. Никога не съм била от момичетата, които непрекъснато си купуват обувки и обикалят моловете. Не, това не съм аз. Пътуванията зареждат, откривам много нови неща, които да разказвам след това. Както правим в „Тази събота и неделя“ – разказваме любопитни истории на хора пътешественици, на хора, които са постигнали нещо благодарение на собствените си сили, всякакви позитивно настроени истории, които носят смисъл и вдъхновение. И ако ти сам не си удовлетворен от ежедневието си, от живота си, няма как да го пренесеш това през екрана на хората, които те гледат. За мен ме е огромно удоволствие, че чрез предаванията „COOL...T“ и „Тази събота и неделя“ през уикенда още от сутринта зареждам хората с нещо позитивно, това ме удовлетворява и много ми харесва.

За концерта разбрах кой е любимият, но кое е пътуването?
А колкото до пътуванията, съвсем скоро с приятеля ми бяхме в Мароко. Пътувахме основно с раници и с най-необходимото. Сбъднах голяма моя мечта – да видя пустинята Сахара. Спахме една нощ под открито небе в бедуинско селище, яздихме камили на изгрев и на залез – беше вълшебно приключение. Най-любимото ми място засега обаче остава Флоренция. Град, събрал в себе си история и изкуство, любов и красота – нямам търпение да се върна отново. Духът на Италия е нещо, което не намираш на друго място. И понеже обожавам музеи и галерии миналата година поставих персонален рекорд – над 20 музея за 7 дни в Амстердам. Ето – една манекенка в музей. (И избухваме в смях, поредния!)